Даниел Апостолов - Освобождаване (или висшите форми на секс на Маги)

— Старчето е шефа на източното крайбрежие. — изкоментира Елби. — А педи държи „Хиляда и една нощ“ в Мийоми. Ела да ви представя.

— За какво точно става дума? — попита сър Лонселат, след като се бяхме настанили удобно около кръгла масичка на специално изнесени меки столове. — Елби спомена, че имате хубава стока на изгодни цени.

— Водорасли. — отговорих. — Млади и диви създания от Рифовете. Наловени са тази година. До сега ги пласирахме на Острова, но положението се промени. Сменили са се някои ключови видни личности от управлението.

— Звучи интересно. Как ги ловите?

— Имаме няколко бази, от които в Рифовете излизат специално обучени момчета. С мрежи и някои хитрости.

— Момичетата ползвани ли са?

— Повечето не.

— Колко искаш на парче?

— Три бона. Имаме няколко и по четири. Най-младите.

— А с колко разполагате?

— Трийсетина.

Настъпи тишина, през която всеки отпи от питието си.

— Бих желал да ги видя. — обади се педераса.

— Естествено. Можем да тръгнем към аквариумите веднага щом кажете.

— Имате ли да ни предложите още нещо?

— За сега не.

— Тогава да вървим.

Облаците се бяха разкарали и слънцето отново напичаше. Докато ставахме забелязах, че Ани и пръдльото са изпълзяли на сушата и се клатят диво. Гостите ни се загледаха натам.

— Какво е това? — поинтересува се сър Лонселат.

— Известна киноактриса. Репетира.

— Кой филм снимате в момента?

— Мокрият Ужас или Страшното Детство на Едно Дете.

— Тя ли е детето?

— Тя е сестра му. Израстват в малко крайморско село. Една нощ излизат морските хора и изяждат семейството им. Детето го отвличат, а сестра му става жертва на човешката жестокост и най-вече на един ненормален везир.

— Това май трябва да се е случило преди двеста години.

— Горе-долу…

— Звучи ми гнусно. — обади се педераса.

— Нека побързаме. — намеси се Елби, тъй като бяхме спряли, увлечени от разговора.

Докато пътувах с Елби в лимузината му към частното имение, където съхранявахме водораслите, слънцето на небето започна да се топи и да се стича зад хоризонта, докато не стана съвсем тъмно. Дори се наложи да спрем за малко, докато не изгря една огромна луна и не разля сребърното си сияние. Преди да стигнем изгря и втора, а по-късно и трета и четвърта и още достатъчно, за да покрият цяла дъга в небосвода. След това една залязваше, а друга се появяваше. Около тях светеха големи кълкото юмрук звезди и халогенната им светлина играеше в пълен хаос.

Първата ми реакция след като отбихме от пътя беше да включа радиото.

— (музикален фон — нещо от рода на жан мишел жар)

— … се разтопи и се стече в небесата. Над света настъпва вечна нощ!!! Това е ужас, обитатели на тази страна, които слушате радиото ни в колата си, на работното си място или пък в хола в къщи на дивана. За да хвърлим светлина върху това необяснимо и кошмарно явление се свързахме и поканихме в студиото известният астроном от Редуичката обсерватория професор Фридрих Гунеман. Той благоволи да ни отдели време, защото, както самият той се изрази, в небето няма нищо, към което да насочим телескопите си. Здравейте, господин Гунеман! Можете ли да намерите в себе си сили да успокоите нашите слушатели, свити под тежестта на непрогледното небе?

— Добър вече, скъпи сънародници. — гласът му трепереше-дали от възбуда или страх не можеше да се разбере. — Единственото успокоение, което намирам за себе си е фактът, че все още дишам. Някой от вас знае ли как да реагира, когато слънцето се окаже не грамадна огнена звезда, а просто светеща топка, поставена върху стъкления похлупак на Земята? Вече дочувам отговорът ви — не. А питате ли един астроном, който е закърмен с Нютоновите представи за света! Аз….

— Извинете, господин Гунеман, очаквате ли да откриете три слона, стъпили върху гърба на костенурка от другата страна на света? — водещият се изкиска.

— Обсерваториите от другото полукълбо съобщават за абсолютно същите събития, които наблюдавахме в родните ни небеса. Не са видели костенурки.

— Един момент! — отново беше астрономът. Със сър Лонселат, охраната му и педи се бяхме събрали около нашата кола и слушахме напрегнати и безмълвни. — Обърнете поглед на север! Забелязва се слабо сияние! — извърнахме глави като навити с пружина.

— Поддържаме връзка с няколко информационни компании от Акимера. Те ни съобщиха, че по цялото Земно кълбо се наблюдават изгряващи от север луни! Господин Гунеман, не намирате ли времето, прекарано в колежа за естествени науки, за пропиляно?