Даниел Апостолов - Освобождаване (или висшите форми на секс на Маги)

R.J. спря да пише за момент и се зазяпа замислено през джама. Долу на платцдарма маршируваха някакви войничета и някакъв шибан педераст ги командваше. „Аре, ще скипна ебането, че е много компорментиращо“, реши R.J. Нямаше намерение да дава дневника си на някого, но щом го е написал беше ясно, че все ще бъде прочетен.

„… Само накрая стана малко гадно. Щото очите й се превърнаха в пички и дори ми достави удоволствие да й го натикам в главата — не в устата, а направо в главата!“

R.J. стисна слепоочиятата си с четири пръста.

— Миррно! — долетя от платцдарма.

— Абе да те еба и в путката лелина! — отговори напосоки R.J. и стана да се разкара нанякъде.

/*

** Какво ли да напиша? Трябва да ходя на зъболекар. Боли ме един кътник.

** Когато човек има някакви болежки, не може да мисли за нищо друго!

** Направо се парализира. В момента си проветрявам зъба. Страхотно забавно.

** Мая се е разгонила, подобно на стопанина си. Какво да се прави? Хормони!?

** Направо ми иде да си бия едно кроше, може и на Гошо

** (ще свърши същата работа)

** Мими

*/

Валеше дъжд, ама слабо. Беше някъде към обяд и R.J. се мотаеше по улиците на Крайречното. Чудеше се, какво да прави и къде да се дене, че да не умре от скука. В общежитието не му се прибираше, защото там по дефиниция беше по-лайняно от всяко друго място. Накрая се запъти към плажа, където имаше бар на самия бряг. „Д’ееба и скапаното време. Веднаж да няма какво специално да правя и то да завали“. Морето се появи в далечината, сред влага и дъждовни капки. „Нещо не е наред с мозъка ми. Прекалено много сънувам и то все прекалени глупости“. R.J. нагази в мокрия пясък и тръгна покрай дюните. И тогава пред взора му се разкри прекрасна картина! Навътре сред морските вълни, потулена сякаш в ефирен воал от несподелени любовни тайни, танцуваше дивна русалка, копринените й коси се развяваха като тръпка в душата на влюбен поет, а ръцете й се извиваха, сякаш се искаха да извят формите на Афродита сред водните пръски.

Всъщност това беше Ани, която едновремено се къпеше и се опитваше да привлече към брега някой зелен мъжкар от дълбините, за да я ебе (Според мен, дори да излезеше тюлен, се тая). R.J. преглътна. След това се сепна, когато разбра, че момичето се е обърнало и го гледа.

— Бла-бла-бла… — долетя до него през прибоя. — Бла-бла?

— Какво? — извика в отговор R.J. и се приближи до водата.

Ани крачеше към него и гърдите й се полюшваха в такт с движенията й. От мокрите косми по пичката й капеше вода. Кожата й беше снежнобяла („Като в съня ми!“), а очите черни и огромни („Точно като в съня ми!“).

— Водата е страшно топла. — говореше тя. — Що не се изкъпеш с мен?

R.J. се притесни. Гледаше я направо в лицето.

— Ами, не знам. Не съм свикнал да се къпя в такова време.

— И без това целият си мокър.

Ани отметна коса с плавно движение и застина с наклонена глава.

— Страшно си притеснителен. Как се казваш?

— R.J.

— Ronald James?

— R.J.

— Аз пък съм Ани. Отивам във водата, че тук ми е много студено. Идваш ли?

R.J. пое въздух и без да се съблича се затича подир лъскавото дупе.

През това време седях на кръгло столче до бар-плота под навеса и зяпах разиграващата сцена. Чаках Елби и още едно-две важни лица, заради което бях изгонил останалите посетители. И пиех топъл пилешки бульон. Когато малката отведе пикльото в подводния свят да се чивтосват, почти се бях надървил. Т.е. се поразвеселих.

Кобол взе да бърше някакви чаши от другата страна на плота.

— Я надуй малко. — казах.

След като наду, той се върна да си бърше чашите и ме попита:

— Онва дупе знаеш ли го?

— Не съм го мяркал.

— От острова е. Дошъл е да учи програмиране във факултета.

— Верно? Тоя наред ли е? Я надуй още малко.

(слушахме Alanis Morissette или там както се пише)

— Наел е стая във Военното, че е по-евтино.

— Да не си му баял, че знаеш толкова много за него?

— Кисне редовно тук. Заговаряли сме се.

— Браво. Що не си го питал, дали като бие чикии се гали по ануса?

Кобол помълча малко.

— Много си кисел.

— Сигурно е щото сутринта бях с Кислека. Надуй до зуко и дай да не говорим за пикльовеца лелин. А, чакай. Знаеш ли откъде идва лафа „путка ти лелина“?

— Не.

— От Ленин.

Елби пристигна първи. След него до бара паркираха две луксозни лимузини, едната на LaiBachs а другата на Kadiar. От едната слезе възрастен мъж със стоманеносива коса и властна осанка, придружен от трима бодигарда. От втората се измъкна само един зализан хомосексуалист с обица на дясното ухо и начервени устни. Той гледаше страшно и по никакъв начин не се опитваше да прикрие оръжието под мишницата си.