Тодор Арнаудов - Падналият член

— На една стотна от световния рекорд!

— Плуваше като Таня Богомилова, стреляше точно като Екатерина Дафовска…

— Страхотия! Разбрахме, че е богиня. Давай сега по същество.

— Моят приятел също не беше съвсем обикновен. Имаше коефициент на интелигентност 170 по Менса. Можеше да рисува като Рембранд, да композира и свири като Панчо Владигеров и Джими Хендрикс. Пишеше стихове като Пейо Яворов и Джордж Байрон. Разбираше от физика като Нилс Бор, а от математика и изчислителни машини — като Джон Атанасов и Алън Тюринг. Жонглираше с 9 топки. Бягаше 100 м за 10.14…

— На една стотна от националния рекорд на Петър Петров!

— Той беше най-готиното момче, което тя бе срещала… Но…

— Кого срещна?! Някой „бог“ като нея ли?!

— Тя успя да създаде Мислеща машина… Машината имаше коефициент на интелигентност 400, който непрекъснато растеше… Освен това Тя, заедно с Мислещата й машина, измислиха и създадоха съвършено тяло, с което Машината се превърна в най-нежния и страстен любовник на Вселената…

— Отвратително! Някаква дрънчаща тенекия да замести готиния пич! И той какво направи?

— Той…

— Земя. Захождам за приземяване.

— Той се изпари в атмосферата…

— Как така?

— Споменах ли, че приятелят ми беше летец-космонавт?

— Леле… Цял спускаем апарат е опропастил заради едната смърт. Знаеш ли колко струва!?

— Знам, разбира се! А ти не знаеш ли, че след като си мъртъв, повече не ти пука за живите и за глупавите им проблеми?!

— Ти си мъртъв, но душата ти не е… Ще гориш в ада!

— Не спорете де, събрали сме си да говорим за приятни неща! Като казахте душа, познавах едно момче, на което непрекъснато му вадеха душата…

— Редник Душков!

— Слушам!

— Легни! Стани! Легни! Стани! Лижи пода! Мини под танка! Хвърли се в шахтата! Пълзи в минното поле! Играй на руска рулетка! Скачай надолу с главата от третия етаж без каска, да не ти тежи!

— И накрая той сам си я извади. Изпразни цял пълнител — за по-сигурно изпълнение на своя дълг към Родината…

— Много хубаво! Не може да не й се признае на казарамата… Държавата ти дава голяма привилегия — зареден автомат под ръка. Ако ти се ходи на Небето, изобщо не трябва да търсиш заобиколни пътища… — Дърпаш един спусък и си Горе!

— Ей, хора, знаете ли, изведнъж ми светна за онзи ми ти член, дето бил паднал!

— Членът за правото на смърт?

— Според мен Членът вероятно е бил изкаран от твърдото книжно тяло, и е заврян в безплътния дух на Закона. Вижте какво пише в 59-тия член: „Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки гражданин.“

— Дух? Какви духове?! С тая акцелерация на умственото развитие на подрастващите, в днешно време и в първа група на детската градина не вярват в съществуването на духове…

— В духа на 59-тия член се има предвид: „всеки гражданин има право на смърт, но само докато изпълнява своя дълг и чест да защитава Отечеството“…

— Ами гражданите от женски пол?!

— Както не се вижда изрично от Закона, но личи от държавната практика — те нямат право. Техният дълг е да създават живот, не да го отнемат!

— Защо да нямам право?!

— Защото си от женски пол! Така пише в Закона. Не аз съм измислил Члена…

— Ами еманципацията?! Жените имат равни права с мъжете!

— Да бе! За да имаш равни права, трябва да имаш и равни задължения.

— Кой го казва? Аз не съм длъжна да служа в армията, но въпреки това имам право на смърт!

— Ние не сме длъжни да раждаме деца, но и да имаме право — пак не можем…

— И не искаме!

— Не знам за раждането, но мисля че тя има право за правото на смърт. Трябва да й се признае…

— Права съм ами! — заяви тържествено тя — Забравихте ли, че ние всички сме се възползвали от него!? — и гордо посегна да отметне буйните си коси, защото бе забравила, че изстрелът, чрез който се пресели тук, бе отнесъл главата й… ли тук, бе отнесъл главата й…

23.3.2004

© 2004 Тодор Арнаудов

Източник: http://geocities.com/todprog/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/870]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:16