Робърт Асприн - Митични представи

— В такъв случай — уверено подхвърлих аз — значи са ме наели. По нищонеправене мога да изляза срещу всеки магьосник на Буна.

— Тук спор няма — сухо отбеляза Аахз. — Само че проблемите не са чак толкоз лесни. За да запазиш службата, не са нужни почти никакви усилия. За да я получиш обаче, току-виж доста си се поозорил.

— О! — въздъхнах с облекчение.

— Разбираш ли, момко, ще трябва да спечелиш краля и вероятно неговите съветници — продължи демонът. — Ще се наложи да ги впечатлиш със себе си, а не със своите способности.

Намръщих се.

— Туй пък как да го схващам?

— Слушай, младо. Нали вече ти обясних, че един дворцов маг е фасада, фигура за показ… Те ще търсят някой, който биха искали да се мотае из двора им, някой, дето е внушителен на вид — независимо дали върши нещо, или не. Ти си длъжен да излъчваш сто процента самоувереност. И което е най-важно, ще трябва да изглеждаш досущ като чародей… или най-малкото така, както те си мислят, че изглеждат господа чародеите. Ако съумееш да се облечеш като магьосник, да говориш и да се държиш като магьосник, може би никой няма и да забележи, че на Скийв му липсват съответните способности.

— Благодаря ти, Аахз — направих гримаса. — Наистина сътворяваш чудеса, за да вселиш у мен кураж.

— Хайде, не се цупи — сгълча ме зеленият демон. — Знаеш как да левитираш относително големи предмети, можеш донякъде да летиш и тъкмо навреме се изпедепса в хватката с преобразяването. За прост новак се справяш съвсем добре, но не се самозалъгвай, че си близо до ранга на пълновластен вълшебник. Ще възразиш ли нещо?

Прав беше, разбира се, ала щях да се изям, ако си го признаех.

— Щом съм такъв спънат незнайко — рекох студено аз, — защо сме се запътили да ставам дворцов магьосник?

От яд Аахз ми се озъби.

— Ти, момче, не слушаш какво ти говоря — изръмжа. — Да задържиш службицата, когато веднъж си я докопал, е нищо работа. С това можеш да се нагърбиш и сега. Номерът е да успеем да те назначат. За късмет, с няколко малки промени и леко обучение, мисля, че ще сколасаме да те подготвим за възпитаното общество.

— Какви промени? — попитах, раздразнен от собственото си любопитство.

Аахз направи цяло представление, оглеждайки ме от главата до петите.

— Като за начало — рече, — в начина, по който се обличаш.

— Че какво му е лошото на този начин? — възразих отбранително.

— Нищо му няма — отвърна той с невинен гласец. — Е… ако, разбира се, искаш хората да те смятат за някакъв селяндур с фъшкии по обувките. Естествено, ако желаеш да бъдеш видна дворцова фигура, то е друга история. Никой уважаван магьосник не би се оставил да го спипат в подобни одежди.

— Но аз съм уважаван магьосник! — заявих.

— Нима? От кого?

Тук ме хвана натясно, така че потънах в мълчание.

— Това по-специално бе причината да демонстрирам предвидливост и да вземем някои нещица от хана — продължи Аахз, като с широк замах посочи товара на Батъркъп.

— Пък аз си помислих, че просто плячкосваш каквото свариш — подхвърлих сухо.

— Момче, внимавай к’ви ги плещиш — предупреди ме той. — Всичко туй е само заради теб.

— Ами-и? И не очакваш нищичко за себе си от цялата сделка?

Язвителността ми, както винаги, му убягна.

— О, да, ще се навъртам наоколо — призна си люспестият. — По този въпрос нямай грижа. Пред хората аз ще бъда твоят чирак.

— Моят чирак?

Службата изведнъж взе да ми се вижда далеч по-хубава.

— Пред хората! — бързо повтори Аахз. — Насаме ще продължаваш с уроците си постарому. Сещай се за това, преди да проявиш излишна игривост със своя „калфа“.

— Абсолютно, сър — уверих го. — Та какво казваше да променя в начина си на обличане?

Той косо ме изгледа: явно бе станал подозрителен заради моето въодушевление.

— Не че ми има нещо, както съм си и така — добавих, а сетне се начумерих театрално.

Последното сякаш уталожи подозренията му.

— Впрочем така нищо не ти е наред — изръмжа демонът. — Извадихме късмет, че когато ги пропъдихме заедно с Исстван, ония двамина импа зарязаха по-голямата част от своите дрехи.

— Хигинс и Брокхърст?

— Да, точно за тях говоря — усмихна се зловещо на спомена си Аахз. — За имповете ще ти кажа едно. Може да са по-слаби търговци от деволите, ама пък се обличат веднъжким.

— Трудно ми е да повярвам, че целият този багаж, дето го опакова, са само дрешки — скептично отбелязах аз.

Моят наставник изпухтя:

— Разбира се, че не са. Има и специални ефекти.