Робърт Асприн - Митични представи

— Много добре, чирако — усмихна се Аахз, като злобно натърти на обръщението. — Има няколко нещица, дето си ги прозяпал.

— Например? — попитах, гърчейки се под усмивката му.

— Например Гюс, Аякс и Брокхърст, които ти чисто и просто изпрати обратно на Дева без нареждания.

— Нареждания ли? — примигнах.

— За Танда няма какво да се безпокоим, но за другите трима…

— Почакай секунда, Аахз — прекъснах го, преди да се е отдалечил прекалено много от темата. — Какви нареждания?

— Ами да не приказват за нашата малка разправия тук — произнесе с разсеян вид той. — На Танда й е ясно, че трябва да си държи устата затворена, ала не и на останалите.

— Мислиш, че ще се раздрънкат ли?

— Задникът на жабата пропуска ли вода? — сряза ме Аахз.

— Какво е жаба? — парирах.

— С пари в джобовете, пресни-пресни от една успешна кампания срещу далеч превишаваща ги сила… Е, разбира се, че ще се разприказват! — прогърмя первектът. — С глупавите си глави ще снесат всичко на всеки, който пожелае да ги слуша. И още нещо: всеки разказ ще го украсяват малко повече, докато не започне да изглежда, че те са най-великите бойци, които някога са се борили със зъби и нокти, и че ти си най-големият тактик след Гронк!

— Че к’во лошо има в туй? — запитах аз с тайно задоволство. Не знаех кой е Гронк, но последните думи на Аахз ми прозвучаха приятно.

— Съвсем нищо — бе невинният му отговор. — Като се изключи фактът, че сега ще се разнесе слух кой си, къде си и какво си… а също и че можеш да бъдеш нает и че сам наемаш подизпълнители. Ако сред всички измерения има едно-едничко място, където народът да се заинтересува от такава информация, това е Пазарът.

Каквото и да си мисли моят ментор, аз не схващам бавно. Само за миг си представих какви могат да бъдат усложненията от онова, което той споменаваше… представих си и формулирах ответ.

— Значи изведнъж цял куп странни хора ще започнат да ни навестяват, за да предлагат или търсят работа — съгласих се с него. — И какво толкова? Всичко туй означава единствено, че ще натрупам много опит да казвам „Не“. Кой знае, ако стане известно, че редовно се съветвам с чудновати същества от други светове, това може би ще подобри малко положението ми тук.

— Разбира се — тежко подзе Аахз, — винаги има възможност някой на Пазара да научи, че противниковата страна мисли да те наеме, и да реши да те отстрани силом от списъка. Или пък някакъв млад майстор да пожелае да си създаде име, като очушка този непобедим магьосник, за когото всички говорят.

Опитах се да не покажа колко дълбоко ме обезпокои мрачното му пророчество. После схванах, че вероятно ще продължи да го разработва, докато не ме види да се изпотявам. Съответно аз се изпотих… видимо.

— Не бях помислил за това, Аахз — признах си. — Струва ми се, че наистина съм прозяпал нещо тук.

— Отгоре на всичко съществува проблемът с Гримбъл и Злабрадва — не млъкна демонът, сякаш не ме чуваше.

— Какво за Гримбъл и за Злабрадва? — кимнах нервно.

— По моите сметки — прозина се Аахз — единственият начин тези двамата някога да заработят заедно е срещу някой общ враг. По още по-нататъшните ми сметки най-добрият кандидат за поста „общ враг“ си ти!

— Аз ли? — попитах с много тъничък гласец.

— Помисли си, момче — сви рамене моят учител. — Преди да излезеш на сцената, в Посилтум е имало двустранна борба за власт кой да шепне в ухото на Родрик Пети. Сетне се появяваш ти и не само спасяваш кралството, а и умножаваш населението, разширяваш границите и увеличаваш данъчната основа. Това те прави най-популярната и затуй най-влиятелната личност в кралския двор. Може би греша, но не смятам, че канцлерът и генерал Хю ще се задоволят просто с въздишки и ще го приемат. Според мен те ще съставят дублиращ отбор против тебе и ще атакуват всичко, което ти кажеш или вършиш на военна или парична тема, а това е много тежка за контриране атака на двама срещу един.

— Добре, добре. Значи не съм догледал две неща — рекох. — Само че…

— И, разбира се, остават хората, на които Големия Юлий и неговите момчета дължат пари — умислено отбеляза Аахз. — Чудя се колко ли време ще мине, преди да започнат да се навъртат наоколо, за да си изяснят какво се е случило с цяла една армия? И което е по-важно, чудя се кого ли ще търсят по име, за да им даде нужното обяснение?

— Ей, Аахз?

— Да, момче?

— Ще възразиш ли, ако си налея още малко от виното?

— Сипи си, момче. Вино — колкото щеш.