Робърт Асприн - Митични представи

— Изобщо не го споменавай — отнесено смънках аз.

— Не, действително — настоя офицерът. — В тези времена рицарството към един противник е нещо рядко. Мисля…

— Виж какво, Клод — изръмжах, — отдай го на изчанченото ми чувство за справедливост. Аз не те харесвам, не те харесах и когато се срещнахме за пръв път, но това не те прави некомпетентен. Неприятен може би да, ала не и некомпетентен.

Държах се по-рязко с него, отколкото възнамерявах, обаче се безпокоях за Аахз.

Като го смъмрих така, той потъна в неловко мълчание, което продължи почти докато стигнахме до дърветата. Тогава се прокашля и пробва още веднъж.

— М-м-м… Скийв?

— Да? — отзовах се рязко.

— Аз… ъ-ъ-ъ… опитвах се да кажа, че съм ти благодарен и ще ти се отплатя по всички разумни начини, които са ми достъпни.

Въпреки моята угриженост предложението му проникна в ума ми като евентуална възможност.

— Дали отговарянето на няколко въпроса попада под рубриката „Разумни“? — подхвърлих с нехаен тон.

— Зависи от въпросите — предпазливо отвърна Клод. — Аз все още съм имперски войн и моите правила за поведение ясно изискват…

— Виж какво ще ти кажа — прекъснах го с нетърпение. — Аз ще те питам, а ти ще решаваш дали можеш да отговориш. Това достатъчно честно ли е?

— Ами така изглежда — призна той.

— Добре — започнах. — Първи въпрос. Мислиш ли, че твоят командир ще заобиколи Посилтум?

Заложникът някое време избягваше погледа ми, сетне енергично поклати глава.

— Не би следвало да отвръщам на подобно питане, но ще го сторя. Нямам усещането, че командирът изобщо го е разглеждал като сериозна възможност, нито пък който и да било офицер под онзи навес. Дори и сред най-преданите му и опитни войски той е известен с прякора Звяра 15 15 В тези глави се срещат редица шеговити препратки към римската история. На английски Звяра (the Brute) и Брут (Bruthus) имат сходно звучене. Играта с другите имена (Клавдиите, Марк Антоний, Юлий Цезар) е още по-прозрачна. — Б.пр. . Мога да те уверя, че не е заслужил това си прозвище, като се е предавал или капитулирал, докато неговата армия все още е била читава.

— Тогава защо си даде труда да участва в тая среща? — подпитах аз.

— За да спечели време — повдигна рамене Клод. — Както забелязаха твоите асистенти, той използва отсрочката, за да съсредоточи войските си. Единственото правило, към което се придържа командирът, е „Победа на всяка цена“. В този случай цената, дето ще плати, изглежда, е неговата чест.

Поразмислих над това за момент, преди да задам следващия си въпрос.

— Клод — внимателно произнесох аз, — ти си заставал срещу нас в боя и познаваш своята собствена армия. Ако предсказанието ти е правилно и Звяра ни нападне с войските си, какви, по твое мнение, са нашите шансове да победим?

— Никакви — отвърна тихо офицерът. — Зная, че може да ти звучи като вражеска пропаганда, но ще те помоля да повярваш в моята искреност. Дори и с допълнителните сили, които показахте тази вечер, задвижи ли Звяра легионите си, те ще ви прегазят. На ваше място щях да се възползвам от прикритието на нощта, за да се измъкна, и не бих се боял, че ще бъда заклеймен като страхливец. Вие сте изправени срещу най-мощната армия, която някога е събирана. Срещу такава угроза няма страхливост, а самосъхранение.

Повярвах му.

Единственият въпрос беше какво да правя със съвета му.

— Благодаря ти за препоръката — рекох церемониално. — Внимателно ще обмисля думите ти. Засега се налага да останеш тука на открито, както обещах; аз трябва да се посъветвам с моята войска.

— Само още нещо — Клод сложи длан върху ръката ми, за да ме задържи. — Ако твоят помощник — онзи, дето не напусна мястото на срещата — го сполети някаква беда, ми се ще да те помоля за едно. Спомни си, че съм бил тук с теб и нямам никакво участие в това.

— Ще си припомня — кимнах му и издърпах ръката си. — Но ако Звяра се опита да упражни насилие върху Аахз, се обзалагам, че ще поиска да не го е правел.

Когато се обърнах да потърся моя отбор, желаех да се чувствам толкова уверен, колкото звучах.

Танда с готовност дойде при мен, щом улових погледа й и направих знак да се отдели от останалите.

— Какво има, Скийв? — попита тя, когато се отдалечихме под сенките. — Да не се безпокоиш за Аахз?

Безпокоях се, ала все още не исках да си го призная. Нощта вече бе почти отминала без никакви признаци за движение или някаква дейност вътре в павилиона. Аз продължавах да се вкопчвам във вярата си в первекта. Понеже това не ми свърши работа, насочих моята мисъл към други упражнения, та да я отвлека от безплодната тревога.