Робърт Асприн - Митични представи

— Не, но веднага ще открия.

Без друго предупреждение той небрежно се пресегна и докопа за ръката най-близкия минувач — нисък грозник с големи като бивни зъби. После извърна жертвата към себе си, приведе се и я изгледа смръщен.

— Ей, ти! — изръмжа към нея. — Искаш ли да се биеш?

За миг сърцето ми спря. Само това ни трябваше — да се забъркаме в някоя кавга.

За късмет, наместо да измъкне оръжие, зъбльото отстъпи крачка назад и подозрително ни огледа.

— Не и с перверт 9 9 И на английски каламбурът е непълен: pervert — перверзен; pervect (perfect) — перфектен. — Б.пр. , подкрепян от дракон, не — отвърна предпазливо той.

— Хубаво! — ухили се Аахз. — Значи ако желаеш да наемеш някого, който да се бие вместо теб, къде ще отидеш?

— На Пазара на Дева — сви устни пришълецът.

— Туй ми е ясно! Но къде по-точно?

— Аха-а — възкликна онзи, внезапно прозрял. — Вървиш към двайсетина реда в ей тая посока, а сетне свиваш надясно и минаваш още трийсетина. Наемниците се навъртат там.

— Двайсет… после трийсет вдясно — старателно повтори демонът. — Мерси.

— Нещичко за упътването е за предпочитане пред благодарностите — усмихна се зъбльото, като протегна шепа.

— Прав си! — съгласи се Аахз и обърна гръб на нашия благодетел.

Съществото се поколеба за миг, па вдигна рамене и си продължи по пътя. Можех да го уведомя, че первертите по принцип (и Аахз в частност) не са известни с особена щедрост.

— Ще движим двайсет реда в тази посока, сетне трийсет нагоре — информира ни люспестият наставник.

Танда направи гримаса.

— Да, чухме. Защо просто не го попита конкретно?

— Моят начин е по-бърз — самодоволно избуча Аахз.

— Нима? — вметнах, без да пестя скептицизма си.

Первектът се намръщи.

— Слушай, младок. Искаш ли ти да ни водиш през тая зоологическа градина?

— Ами… — поколебах се.

— Тогава си затваряй устата и нека аз да го сторя, разбра ли?

Всъщност на мен ми се щеше Аахз да ни води накъдето се бяхме запътили. Първо, така той бе зает да пробива коридор през тълпата. Второ, в случая не ми оставаше нищо друго, освен да се дивя на зрелищата, които Пазарът предлагаше в изобилие, докато следвах демона. Значи пак изкярих.

Колкото и да се напъвах обаче, наоколо имаше прекалено много неща, за да могат да бъдат видени само с чифт очи.

На някакъв щанд двама деволи спореха с едно същество със слонска глава за нечий череп; поне аз си помислих, че е череп. На друг щанд тлъст девол правеше показно пред смесена група купувачи, като извикваше облачета зелени мехури от своята малка дървена кутийка.

Внезапно пътят ни бе почти препречен от лазурна будка — там се предлагаха пръстени, изстрелващи светкавици. Направо нямаше начин да се мине между демонстриращия продавач и клиентите, които изпробваха новите си придобивки.

Но Аахз и Танда въобще не намалиха ход, ами уверено продължиха напред, като се промъкнаха точно между светкавиците. Сякаш по чудо те съвсем не ги засегнаха.

Стиснах зъби, пипнах Глийп за ухото и ги последвах. Енергийните стрели не успяха да улучат и нас. Явно никой девол не би причинил вреда или не би позволил на когото и да било в неговия магазин да нанесе вреда на потенциален купувач. Беше добре да го знам.

Светкавичните колелца обаче ме наведоха на любопитна мисъл. Последния път, когато се разделихме с Танда, Аахз й даде един пръстен, който изстрелваше топлинен лъч, способен да изпече мишена с големина на човек на място. Точно така… казах, че той й го даде. Някой би могъл да си помисли, че това е доказателство за дълбочината на чувствата, които демонът изпитва към нея. Лично моята хипотеза е, че се беше поболял. Нейсе, светкавиците ми напомниха за онзи подарък и аз се запитах какво ли се е случило с него.

Щом ускорих леко ход, скъсих разстоянието до двамата отпред само за да открия, че те вече сериозно са потънали в разговор. Шумотевицата, която заглушава всичко на Пазара, осуетява и всеки опит за по-детайлно подслушване, но аз се изхитрях от време на време да долавям откъси от беседата им, докато вървяхме.

— … чух… ужасно скъпи, нали? — рече красавицата.

— … направо им смъкна теглото… — отвърна самодоволно Аахз.

Приближих ги малко, мъчейки се да използвам по-добре своите уши.

— … си мислиш, че имат някого? — попита Танда.

— С толкова много пръти? — сопна й се Аахз. — Доколкото разбирам, това е между главните ом…

Останалата част от спора ми се изплъзна. Някаква висока до коляното ми, цялата в пипалца купчина се шляпна о моите ботуши и офейка, като се мушна в отметнатото встрани платнище на една палатка. По петите я преследваха двамина твърде гневни на вид деволи.