Робърт Асприн - Митични представи

Отговор: Един магьосник?

Аахз: С моята собствена ценна подкрепа, разбира се.

Отговор: Ще кажа, че сте луди.

Аахз: Виж к’во…

Отговор: Не, ти виж какво, който и ще да си. Не искам да обиждам нито вашия, нито някой друг чародеец, но ако се опълчите на такава армия, значи сте глупаци. Магията може да е чудесна срещу нечия обикновена войска, ама тази сган няма да я спрете с един магьосник… или, щом е там въпросът, и с двайсет печени магьосници.

Аахз: Ние имаме пълна вяра в…

Отговор: Великолепно, тогава вие отивайте на север. Аз ще вървя към столицата!

При все че диалозите в тоя дух в крайна сметка прекратиха нашите усилия да вдъхнем увереност на населението, те предизвикаха спор, който така и не стихна, докато на третата вечер не взехме да се приготвяме за спане.

— Какво стана с твоя план да грабнем парите и да офейкаме? — промърморих аз.

— Голяма работа — отвърна Аахз. — Пет жълтици.

Аз обаче не желаех да оставя нещата току-тъй.

— Ти подчерта, че искаш да си на печалба. Чудесно! Е, вече излязохме на далавера. Малка е… но пък и с теб не сме си дали много зор. Като се има предвид, че нищо не сме похарчили…

— Ами еднорогът? — контрира ме веднага Аахз. — Докато този кон продължава да е в техни ръце, ние сме на загуба.

— Сър — подсетих го, — Батъркъп не ни струва пукнат грош, не си ли спомняш? Той ни е подарък от Куигли.

— Обаче ще ни глътне пари да го заменим с друг — настоя демонът. — Това значи, че ако не си го върнем, сме изгубили от тая сделка. Обясних ти, искам известна печалбица… и определено отказвам да приема минуси.

— Глийп?

Разгорещените думи на Аахз бяха събудили моя дракон и той надигна морда със сънливо любопитство.

— Лягай пак да спиш, Глийп! — рекох умиротворяващо. — Всичко е наред, не се тревожи за нас.

Успокоен, звярът се търкулна по гръб и положи глава назад.

Колкото и смешен да изглеждаше, проснал се на земята и навирил крака във въздуха, все пак ми навя някаква асоциация.

Затършувах в паметта си за миг, сетне реших да сменя тактиката.

— Господине — обадих се умислено, — каква е истинската причина да искаш да минем през всичко туй?

— Абе, момче, ти не слушаш ли? Казах ти…

— Ясно — прекъснах го. — Каза, че е заради далаверата. Единственото, което не ми пасва, е, че се опита да оставим Глийп, за когото сме платили, вместо Батъркъп, който не ни струва нищичко! Някак си ме съмнява дали не се мъчиш да докараш печалба с минимум възможни усилия.

— Ъ-ъ-ъ, нали знаеш какво ми е отношението към този глупав дракон? — започна Аахз.

— Ти също знаеш моето — натъртих — и като така разбираш, че никога няма да го зарежа, за да отърва кожата си, а още по-малко за пари. По някаква причина ти си искал да бъдеш сигурен, че аз ще загрея това… и всъщност тая причина няма нищо общо с мангизите. Хайде, каква е тя?

Ред беше на люспестия да потъне в обвеяно с размисли мълчание.

— Все по-добре си даваш сметка за нещата, момче — обади се той най-подир.

При всеки друг случай щях да съм щастлив да получа такъв комплимент. Сега обаче прозрях същността му: опит да ме отклони от темата. Ето защо повторих твърдо:

— Причината, Аахз?

— Те са няколко, младок — кимна ми с необичайна сериозност. — Основната е, че ти все пак не си станал спец в занаята.

— Да ме прощаваш за думите — отбелязах сухо, — но това не ми се вижда много логично. Ако не ми достигат способностите, защо толкова се натискаше да ме вкараш в тази мисия?

Демонът вдигна ръка с възпиращ жест.

— Скийв, изслушай ме. Направих грешка и тя ни набута в едно положение, където е потребен майстор магьосник. А още повече от майстормагьоснически умения в момента ни е нужно майстормагьосническо съзнание. Следиш ли мисълта ми?

— Не — признах.

— Нищо чудно — въздъхна Аахз. — Точно затуй се опитах да те изиграя да изпълниш въпросната задача, вместо да ти я обяснявам. Досега цялото ти обучение падаше върху твоите физически способности, без да развивам професионалното ти съзнание.

— Ти ме научи да държа под око изгодата — изтъкнах оправдателно аз.

— Нямам това предвид, момче. Чувай, забрави замалко каквато и да било изгода.

Изведнъж се почувствах истински разтревожен и го запитах:

— Хей, добре ли си? Някак не ми приличаш на самия себе си.

— Ще ме оставиш ли на мира, чирако? — озъби ми се той. — Опитвам се да ти разясня нещо съществено!

Този изблик ме застави да млъкна. Все пак се усетих спокоен. Аахз определено си беше Аахз.