Робърт Асприн - Митични представи

Тук-таме стърчаха обсадни машини, конструирани така, че да хвърлят тежки камъни или копия на значително разстояние, макар че тъй и не ги видяхме в действие. Комай единственото оборудване, използвано що-годе редовно, бяха сигналните кули. Във всеки лагер имаше по една — разнебитени съоръжения от привързани пръти, които се издигаха на двадесетина стъпки във въздуха и бяха увенчани с малка квадратна платформа. По няколко пъти на ден самотен боец се изкатерваше на съответната конструкция и всички започваха да си сигнализират взаимно със знаменца или вимпели. Кулите служеха и като простори за сушене на дрехи, така че периодично биваха обкичвани със съхнещи туники.

Общо взето, съществуването им ми се струваше невероятно скучно. Всъщност по моя преценка едничкото нещо, което е по-тъпо от това да бъдеш войник на Империята, е да прекарваш времето си в наблюдаване на войниците на Империята!

Споделих впечатленията си с Аахз, докато лежахме по корем върху тревисто хълмче, взирайки се в поредния лагер.

— Прав си, момче — съгласи се разсеяно той. — Да си солдат е бая досадна работа.

— Ами ние? — опитах аз, обзет от желание да го накарам да говори още. — Това, дето го вършим, не е особено вълнуващо, не смяташ ли?

За пръв път през последната седмица демонът спря поглед върху ми.

— Искаш вълнения? Виж сега, Скийв. Защо просто не измаршируваш там долу и не помолиш дежурния офицер да ти обясни накратко как действа тяхната армия? Бас държа, че така ще ти се поразнообрази животът.

— Не съм се отегчил чак толкоз ! — поправих се набързо.

— Тогава к’во ще речеш, ако си затраеш малко и ме оставиш да работя, както аз си знам? — Аахз се подхили и пак се зае със своите проучвания.

— Както си знаеш ли? И какъв точно резултат се опитваме да постигнем?

Моят наставник изпухтя.

— Разузнаваме врага — поясни той търпеливо. — Достатъчно неща са срещу нас в тая кампания, та да се впуснем в нея, без да сме се информирали.

— Е, колко още информация ни трябва? — възроптах аз. — Този лагер с нищо не се отличава от последните пет, които огледахме.

— Защото не си обучен къде да гледаш — сгълча ме Аахз. — Какво разбра досега за противника?

Не бях подготвен за подобен въпрос, но криво-ляво се справих с предизвикателството.

— Ммм… много са… добре въоръжени… ъ-ъ… и имат катапулти…

Тук люспестият ме подигра:

— Това ли е всичко? Блестящо! Двамата със Злабрадва ще образувате страхотен екип тактици.

— Хубаво де, в такъв случай ме научи! — изстрелях мигом. — А ти пък какво разбра?

— Можеш да прекараш години наред в опити да усвоиш военната теория, без дори да одраскаш и повърхността й — остро отвърна моят ментор. — Аз обаче ще пробвам да ти дам най-важното само с няколко думи. За да прецениш една войска, както правим ние в момента, запамети две словца: „чап“ и „рок“.

Прилежно повторих:

— „Чап“ и „рок“.

— Някои стратези предпочитат да помнят „магове“, ала на мен по̀ ми харесва другият вариант — добави Аахз като странично обяснение.

— Супер! — свих лице в гримаса. — Сега ми кажи какво означава това.

— То ти помага да задържиш в мозъка си един информационен списък. „Магове“ ще рече Местоположение, Активност, Големина, Отряди, Време и Екипировка. Дотук теорията звучи чудесно, нали, но предполага, че разузнавачът няма никаква способност за преценка. Аз се осланям на „чап“ и „рок“, което означава Численост, Арсенал, Подвижност плюс Разгръщане, Организация и Комуникации.

— Уф — изпъшках с надеждата, че той не очаква от мен да запомня всичко туй.

Аахз обаче неумолимо предложи:

— Я сега да обобщим наблюденията си до момента, облягайки се върху тая рамка. Численост: враговете са страшно много — достатъчно, та точното им преброяване да се обезсмисли. Подвижност: към днешна дата те просто стоят на място.

— Това дотук и сам го загрях — изтъкнах му саркастично.

— Но истинският ключ — продължи демонът от Перв, без да ми обърне внимание — е техният Арсенал. Като се вгледаш в този елемент, размисли какво имат и какво нямат.

— Не те разбрах, учителю.

— Ами имат сума ти пехотинци, малко артилерия под формата на катапулти и стрелци с лък, обаче нищо, което дори и смътно да наподобява кавалерия. Сиреч, когато започнат да се придвижват, ще бъдат твърде бавни — особено в битка. Така че няма защо да се безпокоим от каквито и да било спешни, обходни премествания. Бива ги единствено за хамалско млатене.