Робърт Асприн - Митични представи

— Колко малка? — настоя Аахз.

Тук велможата пак се усмихна.

— Достатъчна да покрие разходите ви. Да кажем ли петдесет жълтици на месец?

— Да кажем двеста — върна усмивката моят чирак.

— Може би ще успеем да качим до седемдесет и пет — контрира Джей Ар Гримбъл.

— А пък ние ще слезем до двеста двадесет и пет.

— Като вземем предвид уменията му, бихме могли да платим… Извинявай — запремига канцлерът. — Ти не предложи ли двеста двадесет и пет?

— Наистина — съгласи се Аахз, — сбърках.

— Така си и помислих.

— Исках да анонсирам двеста и петдесет.

— Виж сега какво… — начена онзи.

— Слушай, господине — пресрещна го Аахз по средата на пътя, — вие имате три възможности: да удвоите големината на вашата армия, да наемете магьосник или да изгубите кралството. Дори и при триста жълтици на месец Скийв тук е най-изгодната ви сделка. Не гледай колко харчите, ами какво спестявате.

Някое време плешивият Гримбъл размишлява.

— Много добре — рече най-после с гримаса. — Значи двеста и петдесет.

Прецених, че е мой ред да забележа натъртено:

— Струва ми се, че обсъжданата цифра беше триста.

Това ми издейства един убийствен поглед, но аз държах на своето и спокойно отвърнах на взора му.

— Триста — каза той, насилвайки думите да излязат през стиснатите му зъби.

— Платими предварително — добави Аахз.

— Платими в края на финансовия период — поправиха го отсреща.

— Хайде сега, драги Гримбъл… — започна люспестият, ала канцлерът го прекъсна, като вдигна глава.

— Не! По този въпрос аз трябва да остана непреклонен — настоя той. — На всички от кралската свита се заплаща по едно и също време, когато трезорът се отваря при настъпването на съответния срок. Ако нарушим това правило и вземем да допускаме изключения, няма да му се види краят.

— А не можеш ли поне да ни дадеш частичен аванс? — притисна го Аахз. — Нещо, за да покрием разходите по наближаващата кампания?

— Определено не! — възрази Гримбъл. — Отпусна ли пари за все още неоказани услуги, някои хора (и по-специално Хю Злабрадва) ще заподозрат, че възнамерявате да грабнете мангизите и да офейкате, без изобщо да влезете в бой!

Репликата попадна толкова неприятно близо до целта, че аз неволно отклоних поглед от страх да не издам вината си. Аахз обаче дори не мигна.

— Какво ще кажеш за подкупите? — попита той.

Велможата се начумери.

— Немислимо е някой от васалите на краля да приеме такива неща, а още по-малко да разчита на тях за част от доходите си. Всеки опит да ви корумпират следва веднага да бъде докладван на Негово величество Родрик Пети!

— Не да взимаме подкупи, Гримбъл — озъби се демонът. — Да даваме. Когато бутаме пари на врага, това от нашите заплати ли ще се вади, или кралството ще погасява разхода?

В отговора на канцлера прозвуча скептицизъм:

— Силно се съмнявам, че можете да подкупите армията, която е насреща ви. Пък и се предполага, че в случая ще се справите с магия. Нали за това ви се плаща?

— Даже и магията се подпомага с точна информация — натърти Аахз. — Хайде, господине, ти познаваш дворцовите интриги. Едно малко предупреждение би могло да свърши голяма работа във всяка битка.

— Напълно вярно. Е, добре, мисля, че сме в състояние да ви отпуснем нещо за корупция, при условие че тя ще бъде в разумни граници.

— Доколко разумни? — запита моят чирак.

— Да речем… пет жълтици.

— Двадесет и пет биха били…

— Не, пет! — твърдо каза Гримбъл.

Аахз гледа̀ своя противник известно време, сетне въздъхна.

— Пет — кимна той и протегна длан.

Благородникът с неохота бръкна в кесията си, за да извади обещаните монети. Всъщност преди да ги подаде на Аахз. Джей Ар ги преброи два пъти. После ни предупреди:

— Вие, разбира се, сте наясно, че след вашата победа ще искам отчет за тази сума.

— То се знае — ухили се люспестият, като милваше жълтиците.

— Струваш ми се много уверен в нашата победа, лорд канцлере — резюмирах аз.

Гримбъл ме погледна за миг, вдигнал вежда.

— Точно така, лорд магьоснико — рече най-подир. — Толкова уверен, че съм заложил моето кралство, и — което е по-важно! — своята репутация на вашия успех. Забелязваш, нали, че поставям престижа си над кралството? Това не е случайно. Монархиите се издигат и падат, но един канцлер винаги може да си намери работа. При условие, разбира се, че не неговият съвет е докарал дадена държава до разорение. Ако кампанията на Скийв и Аахз да спасят Посилтум се издъни, с обществената ми кариера е свършено. Господа, стане ли такова нещо, вашите кариери също се затриват заедно с моята.