Робърт Асприн - Митични представи

— Както Ваше величество вижда — заключих накрая, — моите магически способности далеч надхвърлят обичайните. Те могат да накарат кроткия да ви се стори страшен, а могъщия — безобиден. Те могат да унищожат враговете ви или да забавляват двора в зависимост от вашата прищявка. Кажете си думата, провъзгласете своето одобрение и вие ще направлявате уменията на Скийв.

Източих ръст и с уважение склоних чело, решил да остана в това положение, докато изчаквам преценката на трона.

Няколко мига минаха, без да се произнесе и звук. Най-после рискувах да хвърля поглед към павилиона.

Канцлерът и генералът разгорещено си шепнеха един другиму над главата на краля, който я накланяше ту насам, ту натам, за да ги чуе. Щом проумях, че туй ще отнеме известно време, тихичко повдигнах врат и отново зачаках.

— Скийв! — внезапно се обади Родрик Пети, като прекъсна препирнята на помощниците си. — Тази работа с пиката… Винаги ли можеш да контролираш тъй лесно оръжията?

— Детска игра, Ваше величество — скромно отвърнах аз. — Даже се чудя дали да го призная за някаква мощ.

Монархът кимна и каза нещо късо полугласно на своите съветници. Когато млъкна, генералът почервеня и извръщайки се кръгом, закрачи към двореца. Канцлерът Джей Ар Гримбъл придоби самодоволен вид.

Рискувах да хвърля едно око към Аахз, който ми смигна. Макар и да се намираше по-далеч от мен, острият му слух явно му бе донесъл предварително новината за височайшето решение.

— Нека всички събрали се тук бъдат свидетели! — оповести звънкият глас на канцлера. — С настоящето Родрик Пети, крал на Посилтум, отдава възхвала на вълшебните умения и знания на въпросния Скийв и официално го именува Магьосник при двора на Посилтум. Сега предлагам присъстващите да аплодират назначението на този майстор… и сетне да се разпръснат!

Чу се шляпането от не дотам сърдечните аплодисменти от страна на моите победени съперници, проблеснаха и съвсем не тъй малко злобарски погледи. Не обърнах внимание нито на едното, нито на другото, понеже се опитвах да осмисля думите на Гримбъл.

Успях! Дворцов маг! Избран измежду пълния набор колеги от пет кралства! Аз! Скийв!

Внезапно се усетих, че канцлерът ми прави знак да тръгна напред. Опитвайки се да бъда равнодушен, приближих към трона.

— Лорд магьоснико — рече с усмивка благородникът, — бихме ли могли да обсъдим въпроса за твоето възнаграждение, ако имаш желание?

— С тия работи се занимава моят чирак — информирах го високомерно. — Предпочитам да не се отвличам с подобни светски дела.

Бяхме се разбрали, че преговорите по това заплащане ще води Аахз, защото знанията му в магията отстъпваха единствено на майсторството му в пазарлъка. Обърнах се и му кимнах да дойде. Той реагира, като мигом се втурна към нас — очевидно навикът му да подслушва го бе предупредил за положението.

— Гримбъл, туй може и да почака — намеси се кралят. — Има по-неотложни въпроси, които изискват вниманието на нашия магьосник.

— Трябва само да наредите, Ваше величество — заявих и важно се поклоних.

Ето че монархът просия:

— Чудесно! Тогава се яви незабавно при генерал Злабрадва да те инструктира.

— За какво да ме инструктира? — попитах аз, искрено сащисан.

— Че как, за армията на нашествениците, разбира се — отвърна Родрик Пети.

Нейде в главата ми прокънтя алармен гонг.

— Армията на нашествениците ли? — избъблих тихо, забравяйки добре отрепетирания помпозен тон. — О, че каква пък ще е тя?

— Същата, която дори в този момент наближава нашата граница — осведоми ме канцлерът. — Инак защо ще ни притрябва изневиделица магьосник?

— Блага службица, ще ми разправя той! Възможност да се упражнявам, ще ми разправя! Фасулска работа, ще ми разправя!

— Я по-кротко, момче! — изръмжа моят наставник.

— По-кротко? Аахз, ти не го ли чу? От мен се очаква да спра цяла една армия! Аз!

— Можеше да е и по-зле — твърдо забеляза демонът от Перв.

— И как? — попитах тъпо.

— Ако ти се бе наложило да го вършиш без мен. Само си помисли.

Размислих и незабавно се поохладих. Дори когато изглеждаше, че връзката ми с Аахз ме е набутала в прекалено голяма беля, той неизменно успяваше да ме измъкне от нея… поне засега. Последното, което бих желал, бе да го отблъсна точно в момента, когато ми беше най-нужен.