Ани Аво: Нетленият епос

Онези странни сигнали пак се появиха. От където и да идват те значат нещо и то нещо важно. Жалко само, че никой не вярва в това. Противоречало на Нетленния Епос! Глупости! Нетленният Епос твърди, че животът е дошъл отвън, значи направо си казва, че може би разум се развил не само тук на Ектазия, ами и на други далечни планети. Но повечето лолиси са прекалено консервативни за да приемат такава възможност.

„Животът ний ще сътворим, простанството ще претворим и светлината ще бъде наш единстен водач.“

Някъде из залите деца учеха наизуст Нетленния Епос. Повечето от тях никога нямаше да разберат и дума от него, но щяха да го знаят. 66613 четиристишия в 7 книги — наизуст.

— Сантар Кос Магер! — извика учителят толкова силно, че всички в Храма на знанието го чуха. — Престани да изопачаваш думите!

Отговор не се чу и децата продължиха да повтарят в хор четиристишието.

Преграда се приплъзна, на прага стоеше Талакир.

— Охо, Ханву Пента Вракер, пак ли се мъчиш над сигналите?

— Донрат, какво правиш тук, не те ли обявиха за Невеж?

— А да, много неприятно! Какво става, разчете ли нещо?

Хасву му подаде листа.

— „Ние сме от Земята, 3-та планета в системата на Слънцето, на 11 светлинни години от звездата Тау Цети. Ние искаме мир.“ — прочете Донрат. — Не им ли писва да повтарят все това. Къде трябва да е тая звезда …Тау Цети?

— Почти… Мисля…. Даже съм убеден, че става дума за звезда като нашата. Земята трябва да е тяхния свят. Думата „години“ в старо-памбиянския е значело „обиколки“.

Донрат се засмя презрително.

— Куца ти логиката, как биха могли знаят старо-памбиянски, а?

— Целият текст е на старо-памбиянски. Мисля, че те говорят на този език.

— Първо не е сигурно дали съществуват, още по-малко дали говорят, и второ много ми е интересно какво ще каже Лидерът, като му дадеш това.

— „Еретически глупости“. Това ще каже, като ръководителят на групата по физика — Дестер.. Каза „Еретически глупости“.

Талакир бе искрено изненадан, че Хасву е показал проучването си на Дестер или дори, че му е споменал! Можеха да го обяват за Невеж, но той беше толкова погълнат от тази своя извънекстазианска раса, че едва ли се интересуваше от мнението на знаещите. Имаше си идеал и го бе олицетворил с незнайните от Нетленния Епос. Ако те наистина съществуваха, в което Хасву бе убеден, едва ли щяха да се занимават с някакви несъвършени лолиси, разделени в повече от 200 общности. Защо ще се свързват точно с Памбиян? Защо не пратят сигнал в Сатория, най-мощната държава на планетата е все пак? Или и те са засекли сигнала но и там не вярват? И там ли го наричат „Еретически глупости“? Преградата отново се приплъзна, този път не бе приятел, а четирима охранители на знанието.

— Донрат Самел Талакир, присъствието ви в храма на знанието е забранено.- заговори един от охранителите с равен тон — Длъжни сме да ви арестуваме за нарушение на заповед на Лидера. Ханву Пента Вракер, ще бъдете наказан за това, че не сте сигнализирали своевременно за присъствието на невеж тук.

— Май тези господа искат да ме придружат до изхода — отвърна Талакир почти весело — Приятно ми беше че си побъбрихме, сега трябва да обърна внимание на новите си приятели.

Охранителите и Талакир излязоха и Вракер остана отново сам с текста. Прочете го отново и отново, и отново…

„Но е време за промяна, време е за нов живот,

Къде отиде ти свещена врана?

Там отредено е да има нов народ.“

Децата продължаваха да учат упорите. Повечето от тях никога нямаше да разберат и дума от Нетленния епос, но щяха да го знаят. 66613 четиристишия в 7 книги — наизуст.

Какво искаше да постигне, имаше ли ясна цел или очакваше някой друг да реши как да използва работата му? Замисли се за минута и откри, че не можеше да предложи нищо конкретно, а просто излагаше „откритието“ си, в система където практиката бе издигната в култ. Може би затова Дестер не му обърна внимание. Само че Вракер не осъзнаваше важността на този факт и затова продължаваше да се измъчва от къде къде по-абстрактни мисли. Това можеше да е историческо събитие — контакт с извънектазиянска цивилизация, би било прекрасно. Вселената, необятна и криеща своите тайни, но не само от една цивилизация, а от много, може би те са нявсякъде и не са само изпратилите сигнала, може би има много сигнали, които не могат да бъдат разчетени дори разпознати като разумни. Какви ли са онези… Наричат планетата си Земята, дали не са отдавна изчезнала раса, чийто сигнал чак сега е получен като ехо от едно минало величие.