Мелани Роун - Принц на драконите

Но никога не биваше да забравя какъв е бил доскоро. Беше проникнал дълбоко в душата си и бе открил извечните врагове на света, който искаше да изгради — познаваше ги и не се боеше от тях. Страхуваше се само от властта. Тя беше изцяло негова, всички я повериха в ръцете му, и въпреки това Роан знаеше, че може да се превърне в негов враг, много по-силен и по-страшен от стаения в душата му варварин. Осмели се да поеме в ръцете си тази власт единствено заради своя син, но се страхуваше, че като княз и фаради Пол ще трябва да води още по-безмилостен двубой с нея.

Князът гледаше безмълвно лицата на жена си и сина си и се питаше как стана така, че детето успя да превземе сърцето му толкова скоро. След завръщането им в Цитаделата Роан изживя тежки моменти, беше склонен да наскърбява преднамерено Шонед, сякаш задълбаването в раната й щеше да отмие вината му и да облекчи собствената му болка. Беше време, когато и тя искаше да го нарани по същата причина. Но детето беше вече при тях, и малко по малко, дори и най-дребните неща, свързани с него, започнаха да стесняват бездната между Роан и Шонед. Понякога Пол впиваше в баща си огромните си сини очи и на Роан му се струваше, че погледът им прониква до дъното на душата му. Князът не бе искал да признае за свой сина, който не бе роден от Шонед, но като че ли сините очи на Пол заявяваха пред целия свят, че Роан е баща му. През първите тежки дни след завръщането им в Цитаделата и Роан се върнаха един към друг единствено заради любовта си към детето и в тази любов отново припламна искрата на стария Огън.

Роан погали плахо светлия мъх по главата на детето и се усмихна, когато Пол размърда телце, за да се сгуши по-плътно до гърдите на Шонед. Нека тя вярва, че извършиха всичко заради себе си, но Роан знаеше, че се бе ръководил единствено от желанието да има син. Дълго време си бе забранявал да мисли за нещо, което му бе известно много отдавна, и си спомни за него едва под сребристия купол, когато в опита си да го унизи Рьолстра спомена за сина му и сбърка. Точно това вдъхна в Роан прилив на неимоверна сила и в крайна сметка доведе до гибелта на Върховния княз. Роан предполагаше, че поради невъзможността на Шонед да роди преднамерено се бе опитал да забрави за древния инстинкт за продължаване на рода. Нямаше смисъл да иска нещо, което бе непостижимо. Но там, сред сиянието на сребристия купол, паднал на колене пред неизбежната смърт, Роан внезапно разбра, че през целия си живот е правел всичко в името на своето дете. Върху сина му нямаше да тегне бремето на минали вини, а Роан и Шонед щяха да му предоставят най-прекрасното бъдеще, за което бяха мечтали. Нима животът би имал смисъл, ако светът, в който бе роден, не можеше да стане по-добър?

— Мисля, че засега дракончето си свърши работата — прошепна Шонед. — Искаш ли да го подържиш?

Той пое внимателно детето от ръцете й. Пол примига сънливо, сините му очи погледнаха за миг към бащата му и изведнъж гръмко се оригна. Роан се усмихна щастливо.

— Май не е особено впечатлен от честта, която му оказвам.

Шонед се засмя тихо и завърза панделките на нощницата си.

— И без това напоследък ти се събраха доста поклони и възхвали, а в семейството си няма смисъл да очакваш такива неща.

— Не знам дали ще ми повярваш, но трябва да ти кажа, че изпитвам огромно облекчение.

— Разбира се, че ти вярвам. И аз очаквам с нетърпение всичките тези високородия да се махнат оттук, за да си отдъхнем най-после.

— Скоро си тръгват. Но нищо вече няма да бъде както преди — припомни й тихо той.

— Зная. Промениха се много неща, и най-вече ние. — Тя приглади назад разпилените къдрици и върху челото й се показа лека вдлъбнатина, останала от сребърната диадема. — Разбирам какво се случи, но да разбираш не означава да простиш.

— Струва ми се, че не ме интересува кой знае колко дали Андраде ще ни прости.

— И мен — призна си Шонед. — Обичам те, и любовта ми е много по-силна от всички обети на фаради. Отначало това много ме плашеше и все още се страхувам от него. Но според мен Пол е този, който ще трябва да прости на всички ни.

Отнесоха детето в другата стая, където бавачката ги чакаше сред меката светлина на лампата. Люлката с изящни дърворезби беше подарък от Тобин и Чей за новата година.

Над едната й половина се издигаше малък купол от бледозелена коприна, чиито гънки се събираха в лапите на добродушно ухилен дракон с очи от червени рубини, разтворил покровителствено украсените си с дърворезба криле от двете страни на люлката. Роан и Шонед изчакаха детето да заспи и се върнаха в стаята си.