Джоан Роулинг - Хари Потър и философският камък

— Вече минахме през препятствието на Спраут… то беше дяволската примка. Флитуик трябва да е омагьосал ключовете. Макгонъгол е трансфигурирала шахматните фигури, за да ги съживи. Остават заклинанията на Куиръл и на Снейп…

Достигнаха друга врата.

— Влизаме ли? — прошепна Хари.

— Влизаме.

Хари я бутна и тя се отвори.

Отвратителна миризма изпълни ноздрите им и накара и двамата да закрият носове с одеждите си. С просълзени от смрадта очи видяха, проснат в безсъзнание на пода пред тях, с кървава бучка на главата, един трол, по-голям дори от онзи, с когото се бяха преборили.

— Радвам се, че няма нужда да се бием с този — прошепна Хари, докато двамата предпазливо прекрачваха един от масивните му крака. — Ела, не мога да дишам.

Той дръпна и отвори следващата врата, като и двамата се страхуваха да погледнат какво идва сега. Обаче тук нямаше нищо особено страшно — просто една маса със седем шишета в различни форми, поставени в редица.

— Това е на Снейп — каза Хари. — Какво трябва да направим?

Те прекрачиха прага и веднага в отвора на вратата зад тях пламна огън. А той не беше обикновен огън — беше пурпурен. В същия миг, при вратата, която водеше нататък, лумнаха черни пламъци. Бяха попаднали в капан.

— Виж! — Хърмаяни грабна един свитък, който лежеше до шишетата. Хари надникна над рамото й да го прочете:

Хърмаяни въздъхна дълбоко и Хари видя с изненада, че тя се усмихва — последното нещо, което той би направил в този момент.

— Блестящо! — каза Хърмаяни. — Това не е магия… това е логика… една загадка. Доста от най-големите магьосници не владеят нито грам логика. Те биха заседнали тук завинаги.

— Но същото ще стане и с нас, нали?

— Съвсем не! — възрази Хърмаяни. — всичко, от което се нуждаем, е тук, на тази хартия. Седем шишета: три са отрова; две са вино, едно ще ни преведе невредими през черния огън, а друго ще ни върне през пурпурния.

— Но как ще разберем кои да изпием?

— Дай ми една минута време.

Хърмаяни прочете написаното няколко пъти. После тръгна напред-назад покрай редицата шишета, като си мърмореше под носа и ги сочеше. Накрая плесна с ръце.

— Разгадах го — заяви тя. — Най малкото шише ще ни преведе през черния огън… към камъка.

Хари погледна миниатюрното шишенце.

— Това ще стигне само за един от нас — каза. — Едва ли има и глътка.

Те се спогледаха.

— А кое ще те върне през пурпурните пламъци?

Хърмаяни посочи едно закръглено шише в десния край на редицата.

— Ти ще изпиеш него — каза Хари. — Не, слушай… върни се и вземи Рон… грабнете си метли от стаята с летящите ключове. Те ще ви измъкнат през капака на пода и покрай Пухчо… Идете право в соварника и пратете Хедуиг при Дъмбълдор. Имаме нужда от него. Аз може би ще успея известно време да се браня от Снейп, но не съм достатъчно силен противник за него.

— Но Хари… ако с него е Ти-знаеш-кой?

— Е… веднъж имах късмет, нали? — каза Хари и посочи белега си. — Може пак да имам късмет.

Устните на Хърмаяни затрепераха и тя внезапно се втурна към Хари и го прегърна.

— Хърмаяни!

— Хари… да знаеш, че си велик магьосник!

— Не съм толкова добър като теб — каза Хари много смутено, когато тя го пусна.

— Аз ли?! — рече Хърмаяни. — Книги! И умение! Има по-важни неща… приятелство и храброст, и… о, Хари… пази се!

— Ти пий първа — каза Хари. — Сигурна си кое какво е, нали?

— Абсолютно! — отговори Хърмаяни, отпи голяма глътка от кръглото шише в края на редицата и потръпна.

— Да не е отрова? — попита Хари тревожно.

— Не… ама е като лед.

— Бързо, върви преди да му мине действието.

— Успех! И внимавай…