Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

— Хайде, драги ми Крийви — обърна се сияещият Локхарт към Колин. — Какво по-хубаво от един двоен портрет, върху който и двамата ще сложим автографи?!

Колин извади фотоапарата и направи снимката точно когато звънецът зад тях извести започването на следобедните часове.

— Хайде, вървете, не се бавете — викна Локхарт на насъбралите се и се запъти към замъка, без да пуска Хари, който се ядосваше, че не знае нито една добра магия за изчезване.

— Между нас казано, Хари — бащински се обърна Локхарт към момчето, като влязоха в сградата през една странична врата, — аз те поприкрих малко на снимката. Като сме заедно, твоите съученици няма да си помислят, че искаш да си в центъра на вниманието.

Глух за заекването на Хари, Локхарт го поведе бързо по един коридор с шпалир от любопитни ученици, откъдето се качиха по стълбището.

— Искам само да ти кажа, че не е много разумно да раздаваш автографи на този етап от кариерата си, Хари. Честно казано, изглежда малко самоуверено. Сигурно ще дойде време, когато и ти като мен ще трябва да си носиш винаги по цяла купчинка снимки, но… — и той се покашля многозначително — все още, струва ми се, не е дошъл този момент.

Бяха стигнали до класната стая на Локхарт и той най-сетне пусна момчето. Като си оправи дрехите, Хари се запъти да седне на последния ред и веднага се зае да подрежда пред себе си седемте книги на професора, за да не гледа автора им на живо.

Другите от класа скоро затрополиха из стаята и Рон и Хърмаяни седнаха от двете страни на Хари.

— И яйце ще се опържи на почервенялото ти лице — отбеляза Рон. — Само гледай Крийви да не срещне Джини, че ще открият двамата заедно фенклуб „Хари Потър“.

— Престани! — сопна му се Хари.

Сега само това липсваше — Локхарт да чуе за фенклуб на Хари Потър!

Когато целият клас зае местата си, Локхарт шумно се изкашля и след това настана тишина. Той се пресегна, взе от Невил Лонгботъм неговия екземпляр от „Туризъм с тролове“ и го вдигна, обърнат към всички, за да им покаже на корицата портрета си, от който намигаше.

— Моя милост — посочи се той и също намигна. — Гилдрой Локхарт, носител на Ордена на Мерлин 6 6 Така се казва могъщият и уважаван магьосник и пророк от легендата за крал Артур — Б.пр. трета степен, Почетен член на Лигата за защита от Тъмните сили и пет пъти лауреат на Наградата за най-чаровна усмивка, присъждана от „Седмичник на магьосницата“. Но не за това ми е думата — да не мислите, че съм се отървал от Бандънския призрак с усмивка!

Той ги изчака да се разсмеят, но само неколцина се усмихнаха плахо.

— Виждам, че всички сте си купили пълния комплект мои книги. Браво! Реших да започнем днес с един малък тест. Няма от какво да се притеснявате — само да проверя колко сте прочели и какво сте запомнили…

Като раздаде листовете с въпросите, той се върна пред първия чин и обяви:

— Имате трийсет минути. Започнете… сега!

Хари взе листа с теста и зачете:

1. Кой е любимият цвят на Гилдрой Локхарт?

2. Коя е тайната амбиция на Гилдрой Локхарт?

3. Кое според вас е най-голямото постижение на Гилдрой Локхарт досега?

И така, въпрос след въпрос, цели три страници, докато се стигнеше до:

54. Кога е рожденият ден на Гилдрой Локхарт и какъв би бил идеалният подарък за него?

Половин час по-късно Локхарт събра тестовете и взе да ги прелиства нетърпеливо пред целия клас.

— Та-ра, та-ра! Почти никой не си спомня, че любимият ми цвят е лилавият. Написал съм го в „Излети с Йети“. А неколцина от вас трябва по-внимателно да прочетат „Скитосване с върколаци“. Ясно съм заявил в дванайсета глава, че идеалният подарък за рождения ми ден е хармонията между магическия и немагическия свят, макар че… не бих отказал и една голяма бутилка от старото огнено уиски „Огдънс“.

И той пак им смигна палаво и дръзко. Рон гледаше Локхарт така, сякаш не вярваше на очите си. Шеймъс Финигън и Дийн Томас, които седяха отпред, едва сдържаха смеха си. Хърмаяни обаче така се бе захласнала да слуша Локхарт, че се сепна, когато той спомена името й.

— …Ала госпожица Хърмаяни Грейнджър знае, че тайната ми амбиция е да освободя света от злото, както и да пласирам собствената си марка отвари за поддържане на косата. Браво на момичето! Наистина… — и той прегледа целия й тест — …тя получава отличен! Къде е госпожица Хърмаяни Грейнджър?

Хърмаяни вдигна трепереща ръка.

— Отлично! — сияеше Локхарт, — Пълен отличен! Ето десет точки за „Грифиндор“! А сега, да се заемаме с работа…