Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Фъдж обясни ли ви всичко? — попита той, отиде с широка крачка при вратата и почука с пръчката по ключалката.

Министър-председателят чу как щраква и се заключва.

— Хм… да — потвърди той. — И ако нямате нищо против, предпочитам вратата да остане отключена.

— А аз предпочитам да не ни прекъсват — отсече Скримджър — или наблюдават — добави той, после насочи магическата пръчка към прозорците и пердетата ги закриха. — И така, аз съм зает човек, дайте направо по същество. Първо трябва да обсъдим вашата безопасност.

Министър-председателят се изпъчи и отвърна:

— Напълно доволен съм от охраната, която имам и сега, благодаря ви много…

— Е, ние не сме доволни — прекъсна го Скримджър. — На мъгълите няма да им се отрази добре, ако техният министър-председател попадне под проклятието Империус. Новият ви секретар в кабинета отпред…

— Нямам намерение да се разделям с Кингзли Шакълболт, ако намеквате за това — кипна министър-председателят. — Изключително способен е, отхвърля два пъти повече работа от другите…

— Защото е магьосник — обясни Скримджър без следа от усмивка. — Високообразован аврор, на когото е поверено да ви охранява.

— Ама чакайте! — протестира министър-председателят. — Не може току-така да си слагате ваши хора в моя екип, аз решавам кой ще работи при мен…

— Мислех, че сте доволен от Шакълболт — напомни хладно Скримджър.

— Аз… в смисъл… аз бях…

— Значи всичко е наред, нали?

— Аз такова… нямам нищо против, стига Шакълболт да се труди и занапред толкова… добре — изломоти министър-председателят, но Скримджър май изобщо не го слушаше.

— А сега за Хърбърт Чорли, вашия заместник. Онзи, който напоследък забавлява хората, като се прави на патица.

— Какво за него?

— Очевидно е под въздействието на лошо направено проклятие Империус — обясни Скримджър. — Увредило е мозъка му, но и така може да бъде опасен.

— Само си квака човекът! — простена министър-председателят. — Със сигурност малко почивка… и ако не посяга толкова често към чашата…

— В момента го преглежда екип лечители от болницата за магьоснически заболявания и травми „Свети Мънго“. Досега се е опитал да удуши трима от тях — съобщи Скримджър. — Според мен е най-добре за известно време да го отстраним от мъгълското общество.

— Аз… добре… той ще се оправи, нали? — попита с тревога министър-председателят.

Скримджър само сви рамене и се запъти към камината.

— Е, това е всичко, което имах да казвам. Ще ви държа в течение, министър-председателю… Вероятно ще бъда твърде зает, за да идвам лично, но в такива случаи ще пращам Фъдж. Той се съгласи да остане в качеството на съветник.

Фъдж се опита да се усмихне, но не се получи — изглеждаше така, сякаш го болеше зъб. Скримджър вече търсеше в джоба си тайнствения прашец, от който огънят ставаше зелен. Министър-председателят безнадеждно наблюдаваше двамата, после думите, които цяла вечер се бе мъчил да преглътне, най-сетне изскочиха от устата му:

— Но нали вие сте вълшебници ! Знаете да правите магии! Със сигурност можете да намерите изход!

Скримджър се извърна бавно на място и с недоумение погледна Фъдж, който този път наистина успя да се усмихне и каза благо:

— Лошото е, министър-председателю, че другата страна също знае да прави магии.

При тези думи двамата вълшебници стъпиха един след друг в яркозеления огън и изчезнаха.

На много километри оттам същата мразовита мъгла, напластила се пред прозорците на министър-председателя, се носеше над мръсна река, криволичеща между обрасли с храсти брегове, по които бяха изхвърлени какви ли не боклуци. Отгоре се извисяваше огромен комин, призрачен и зловещ, реликва от изоставен завод. Не се чуваше нищо, освен шепота на черната вода; нямаше никакви признаци на живот, освен една измършавяла лисица, която се беше стрелнала надолу по брега, за да подуши обнадеждено опаковката от риба и пържени картофи във високата трева.

И тогава със съвсем тихо „пук“ край реката сякаш отдън земя изникна слаба качулата сянка. Лисицата застина, уплашено вперила очи в странното ново явление. Сянката се огледа, сякаш за да се ориентира, после тръгна с леки бързи стъпки, а дългата й мантия зашумоли по тревата.

С второ, но по-силно „пук“ изникна още една качулата сянка.

— Чакай!

От резкия вик лисицата се стресна и почти се долепи до пръстта под шубрака. После изскочи от скривалището си и хукна нагоре по склона. Блесна зелена светлина, чу се скимтеж и лисицата се просна мъртва на земята.