Фъдж въздъхна.
— То оставаше да не са озадачени! Убита в стая, заключена отвътре. Ние пък знаем точно кой го е извършил, не че това ни помага да го заловим. А и Емелин Ванс, вие навярно не сте чувал за нея…
— Чувал съм, как да не съм чувал! — възкликна министър-председателят. — Убита е на две крачки оттук. Новината беше по първите страници на всички вестници: „Погазване на закона и реда в задния двор на министър-председателя…“
— И сякаш това не стига — прекъсна го Фъдж, който почти не го слушаше, — ами наоколо гъмжи от диментори, които нападат хората под път и над път…
В едни по-щастливи времена това изречение щеше да си остане неразбираемо за министър-председателя, сега обаче той беше по-осведомен.
— Мислех, че дименторите са надзиратели в затвора Азкабан? — попита той предпазливо.
— Да, бяха — уморено потвърди Фъдж. — Но вече не са. Дезертираха и се присъединиха към Онзи-който-не-бива-да-се-назовава. Няма да се преструвам, че не е било удар за нас.
— Но вие май ми споменахте веднъж, че тези твари изсмукват надеждата и щастието на хората, нали? — попита министър-председателят и усети как го обзема ужас.
— Точно така. И се множат все повече. Оттам е и тази мъгла.
Министър-председателят се свлече с подкосени крака на най-близкия стол. Струваше му се, че ще припадне от мисълта за невидими твари, които върлуват из градове и села и сеят сред избирателите му отчаяние и безнадеждност.
— Вижте какво, Фъдж… трябва да предприемете нещо! Това е ваше задължение като министър на магията!
— Драги ми министър-председателю, нима наистина смятате, че след всичко това още съм министър на магията? Преди три дни бях уволнен! От половин месец цялото магьосническо общество надава вой да подам оставка. Откакто съм на този пост, никога не съм го виждал толкова сплотено — сподели Фъдж и направи храбър опит да се усмихне.
За миг министър-председателят не знаеше какво да каже. Колкото и възмутен да беше заради положението, в което бе поставен, му домъчня за мъжа срещу него, който сякаш се беше смалил.
— Наистина съжалявам — рече той накрая. — Мога ли да помогна с нещо?
— Много мило от ваша страна, министър-председателю, но не можете да помогнете с нищо. Тази вечер бях изпратен тук, за да ви осведомя за последния развой на събитията и да ви представя своя наследник на министерския пост. Мислех, че вече ще е пристигнал, но той, разбира се, е много зает, има да върши куп неща.
Фъдж се извърна към портрета на дребния грозник с дългата перука на сребърни букли, който си чоплеше в ухото с върха на пачето перо.
Портретът забеляза, че го гледа, и каза:
— Ще бъде тук всеки момент, довършва писмо до Дъмбълдор.
— Пожелавам му успех — рече Фъдж и за пръв път в думите му прозвуча горчивина. — От половин месец пиша на Дъмбълдор по два пъти на ден, но той не отстъпва. Ако беше проявил готовност да убеди момчето, аз и досега сигурно щях да… е, Скримджър може би ще постигне повече.
Фъдж потъна в подчертано огорчено мълчание, но то почти веднага беше нарушено от портрета, който най-неочаквано заговори отсечено и официално:
— До министър-председателя на мъгълите. Настоявам за среща. Спешно е. Бъдете така любезен да отговорите незабавно. Руфъс Скримджър, министър на магията.
— Да, да, добре — отвърна съвсем объркан министър-председателят и почти не трепна, когато пламъците в камината отново станаха изумруденозелени, извисиха се и разкриха в сърцевината си втори въртящ се като пумпал магьосник, който след миг вече беше стъпил на старинния килим.
Фъдж се изправи. След кратко колебание министър-председателят стори същото, загледан как новопристигналият изтупва пепелта от дългата си черна мантия и се озърта.
Първото, което хрумна на министър-председателя, беше нелепата мисъл, че Руфъс Скримджър прилича на стар лъв. В гъстата му като грива червеникавокафява коса и рунтавите вежди се виждаха бели кичури, зад очилата с телени рамки проблясваха пронизващи жълтеникави очи и макар да понакуцваше, мъжът беше строен и стъпваше леко, като за отскок. Веднага създаваше впечатление за прозорливост и непреклонност и министър-председателят си каза, че е ясно защо в тези смутни времена магьосническото общество е предпочело за министър не Фъдж, а Скримджър.
— Приятно ми е — рече той учтиво и протегна ръка.
Скримджър я стисна бързо, докато оглеждаше помещението, после извади изпод мантията си магическа пръчка.
Читать дальше