Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари се учуди, че Хърмаяни говори така за госпожа Уизли — не можеше да вини Рон, задето й се сопна ядно:

— Вие двете няма ли да я оставите на мира поне за пет секунди?

— Да де, да, защитавай я — изсъска Джини. — Всички знаем, че се прехласваш по нея.

Подобни думи за майката на Рон се видяха доста странни на Хари — той вече усещаше, че е пропуснал нещо, затова попита:

— За кого…

Но още преди да е довършил въпроса получи отговор. Вратата на стаята за пореден път се отвори рязко и Хари инстинктивно дръпна завивките чак до брадичката си толкова силно, че Хърмаяни и Джини паднаха от леглото на пода.

На прага стоеше млада жена, жена с такава отнемаща дъха красота, че стаята сякаш стана странно безвъздушна. Беше висока, снажна, с дълга руса коса и сякаш излъчваше едва доловимо сребристо сияние. Сякаш за да е пълна тази картина на съвършенството, жената носеше отрупан с какво ли не поднос за закуска.

— Арри! — възкликна тя гърлено. — Не съм те виждала от толкова врреме!

Понесе се от вратата към леглото, а зад нея изникна госпожа Уизли, която заподскача с доста сърдит вид подире й.

— Нямаше нужда да качваш подноса, тъкмо се канех аз да го направя!

— Не се прритеснявай — отвърна Фльор и остави подноса върху коленете на Хари, после се наведе и го целуна по двете бузи, а на него му се стори, че кожата му запламтя там, където го докоснаха устните й. — Мечтаех си да те видя. Помниш ли сестрра ми Габрриел? Само за едно си говори — за Арри Потърр. Ще се ррадва много да те види отново.

— О… и тя ли е тук? — изграчи Хари.

— Не, не, малко глупаче — каза през кънтящ смях Фльор, — говорех ти за лятото догодина, когато ние… Но ти не знаеш?

Големите й сини очи се разшириха и тя погледна с укор госпожа Уизли, която започна да се оправдава:

— Нямаше кога да му съобщим.

Фльор отново се извърна към Хари, като тръсна сребристия водопад на косата си така, че тя шибна госпожа Уизли през лицето.

— Ние с Бил смятаме да се оженим.

— О! — възкликна смутен Хари. Нямаше как да не забележи, че госпожа Уизли, Хърмаяни и Джини решително избягват да се поглеждат. — Ъъъ… честито…

Тя се надвеси над него и отново го целуна.

— В момента Бил е стррашно зает, има много рработа, а аз ходя за по няколко часа в „Грринготс“ да си упражнявам английския. Затова ме доведе тук за няколко дни, да се поопознаем със семейството му. Много се заррадвах, когато научих, че ще дойдеш и ти… тук човек няма с какво да се занимава, освен ако не обича да готви и да гледа пилета! Е, Арри, прриятна закуска!

При тези думи тя се обърна грациозно и сякаш излетя от стаята, като затвори тихо вратата след себе си.

Госпожа Уизли издаде звук, който прозвуча като „тцъ-тцъ-тцъ“.

— Мама я мрази — поясни тихо Джини.

— Няма такова нещо! — сърдито изшушука госпожа Уизли. — Просто смятам, че избързват с този годеж, нищо повече!

— Познават се от година — напомни Рон, който изглеждаше странно зашеметен и не сваляше очи от затворената врата.

— Е, не е много! Знам, разбира се, защо се получава така. Откакто Вие-знаете-кой се завърна, всички живеят в несигурност, мислят, че утре може и да са мъртви, затова избързват с решения, които при обичайни обстоятелства биха обмислили по-добре. Същото беше и предния път, когато той се въздигна — всички хукнаха да се женят…

— Включително и вие с татко — лукаво подметна Джини.

— Е, ние с баща ти сме създадени един за друг, нямаше смисъл да протакаме — възрази госпожа Уизли. — Докато Бил и Фльор… хм… всъщност какво ли общо имат помежду си? Той е трудолюбив човек, здраво стъпил на земята, докато тя е…

— Крава — кимна Джини. — Но и Бил не стои на земята чак толкова здраво. Знае да разваля проклятия, пада си авантюрист, обича зрелищното… сигурно заради това е хлътнал по тая Флегма .

— Престани да я наричаш така, Джини! — остро я скастри госпожа Уизли, а Хари и Хърмаяни се засмяха. — Е, аз да вървя… яж си яйцата, Хари, докато са още топли.

Тя излезе с угрижен вид. Рон още изглеждаше замаян и за да провери състоянието си, тръскаше глава като куче, което се мъчи да изхвърли водата от ушите си.

— Не свикваш ли с нея, когато сте под един покрив? — попита Хари.

— Е, свикваш — съгласи се Рон, — но ако ти връхлита така изневиделица…

— Жалък си — вбеси се Хърмаяни, после се отдръпна с широка крачка възможно най-далече от Рон и чак до стената кръстоса ръце и се извърна с лице към него.

— Ама нали не я искаш тук за постоянно? — невярващо попита Джини. Брат й само сви рамене, затова момичето подметна: — Готова съм да се обзаложа на каквото кажете, че ако можеше, мама щеше да сложи край на всичко това.