Джоан Роулинг - Хари Потър и даровете на смъртта

После внезапно, като гръм от ясно небе, се оказаха обкръжени. Във въздуха бяха увиснали най-малко трийсет качулати фигури в широк обръч, в средата на който членовете на Ордена явно се бяха извисили…

Писъци, зелени проблясъци от всички посоки. Хагрид нададе вик и мотоциклетът се преобърна. Хари загуби всякаква представа къде са: светлините на уличните лампи отгоре, крясъци навсякъде наоколо, той — неистово вкопчен в коша. Кафезът на Хедуиг, „Светкавицата“ и раницата се изплъзнаха изпод коленете му…

— Не… ХЕДУИГ!

Метлата се устреми с въртене към земята, но в последния момент, точно когато мотоциклетът отново се обърна в нормалното си положение, Хари успя да сграбчи дръжката на раницата и горния край на кафеза. Миг на успокоение и после отново зелен проблясък. Совата изписка и се свлече на пода на кафеза.

— Не… НЕ!

Мотоциклетът изфуча нататък и Хари зърна как смъртожадните се пръсват, когато Хагрид прелетя през техния обръч.

— Хедуиг… Хедуиг…

Ала совата лежеше безжизнено и тъжно като играчка на пода в кафеза. Хари не искаше да го приеме, беше вцепенен от ужас за другите. Погледна през рамо и видя цяло множество от движещи се хора, зелена светлина, която току проблясваше, две метли с по двама души на тях, извисили се в далечината, но така и не разбра кои са…

— Трябва да се върнем, Хагрид, трябва да се върнем! — ревна момчето, за да надвика оглушителния тътен на мотора, после извади магическата си пръчка и смести кафеза на Хедуиг на пода, понеже не искаше да повярва, че совата е мъртва. — Хагрид, ОБЪРНИ!

— Казано ми е да те отведа там здрав и невредим! — изкрещя Хагрид и натисна с все сила ръчката за газта.

— Спри… СПРИ! — извика Хари.

Но когато отново се обърна назад, покрай лявото му ухо се стрелнаха две струи зелена светлина: от обръча се бяха откъснали четирима смъртожадни, които ги преследваха и се целеха в широкия гръб на Хагрид. Той рязко зави, но смъртожадните не изостанаха от мотоциклета: запратиха по тях още проклятия и за да ги избегне, Хари се видя принуден да се сниши в коша. Изви се настрани и извика:

— Вцепени се!

От магическата му пръчка се изстреля червен лъч светлина, прорязал пътека между четиримата преследващи ги смъртожадни, които се пръснаха, за да го избегнат.

— Дръж се, Хари, сега ще ги науча аз тях! — ревна Хагрид, а момчето погледна точно когато той стовари с все сила дебел пръст върху зелен бутон при стрелката за горивото.

От ауспуха изскочи стена, плътна тухлена стена. Хари изви врат и видя как тя се разширява направо във въздуха. Трима от смъртожадните завиха и я избегнаха, но четвъртият не извади такъв късмет: изчезна от поглед, после падна като молоз иззад стената, а метлата му се натроши на парчета. Един от другите намали скоростта, за да му се притече на помощ, но двамата и стената бяха погълнати от мрака, когато Хагрид се наведе ниско над кормилото и профуча нататък.

От магическите пръчки на двамата останали смъртожадни покрай главата на Хари се устремиха още смъртоносни проклятия — бяха предназначени за Хагрид. Момчето пак отговори със зашеметяващи заклинания: в небето се сблъскаха червено и зелено, които се посипаха на дъжд от многобагрени искри, и на Хари му мина през ума шантавата мисъл, че приличат на фойерверки и мъгълите долу недоумяват какво става…

— Дръж се, Хари, пак ще им дам да се разберат! — извика Хагрид и натисна друг бутон.

Този път от ауспуха на мотоциклета изхвърча огромна мрежа, но смъртожадните бяха нащрек. Не само завиха, за да я избегнат, но и ги настигна третият, който беше изостанал да спасява ударилия се в стената — изфуча внезапно с метлата от мрака и тримата се спуснаха да преследват мотоциклета, като го обстрелваха с проклятия.

— Сега вече няма да им се размине, дръж се здраво! — ревна Хагрид, а момчето видя как той стоварва цяла длан върху моравия бутон до стрелката за скоростта.

С оглушителен рев, който не можеше да бъде сбъркан, от ауспуха блъвна змейски огън, нажежен до бяло и синкав, а мотоциклетът се стрелна напред като куршум със звук като от огънат метал. Хари видя как смъртожадните свръщат и се скриват от поглед, за да се изплъзнат от убийствената огнена пътека, и в същото време усети как кошът се люшка зловещо — свръзките, които го прихващаха за мотоциклета, бяха поддали от силата на ускорението.

— ’Сичко е наред, Хари! — провикна се Хагрид, долепен до кормилото от внезапно увеличената скорост; сега вече никой не управляваше, а кошът беше започнал да се клати зловещо от въздушната струя. — Аз имам грижата, Хари, ти не се притеснявай — изкрещя Хагрид и извади от вътрешния джоб на якето си розовия чадър на цветя.