Джоан Роулинг - Хари Потър и даровете на смъртта

— Хайде да не се разправяме повече. Времето не чака. Искам няколко косъма от косата ти, момче, незабавно.

— Но това е лудост, не се налага…

— Не се налага ли! — изръмжа Муди. — С Ти-знаеш-кого, който вилнее на воля, и половината министерство на негова страна?! Ако извадим късмет, Потър, той ще се хване на въдицата, ще тръгне по фалшивата следа и ще устрои засадата на трийсети, но не е малоумен, за да не прати един-двама смъртожадни, които да те държат под око, поне аз бих направил така. Докато действа заклинанието на майка ти, те едва ли ще се доберат до теб или до къщата тук, но това заклинание ще се обезсили и те знаят къде приблизително се намираш. Единственият ни шанс е да използваме примамка. Дори Ти-знаеш-кой не може да се разцепи на седем части.

Хари срещна погледа на Хърмаяни и веднага се извърна.

— Е, Потър… малко от косата ти, ако обичаш.

Хари погледна Рон, който направи физиономия, все едно казваше: „Дай му де!“

— Незабавно! — излая Муди.

Под погледите на всички Хари се пресегна към темето си, хвана цял кичур коса и го дръпна.

— Браво на теб! — рече Муди и закуцука към него, докато отпушваше стъкленицата с отварата. — Направо тук, ако обичаш.

Хари пусна косата в тинестата на вид течност. Още щом космите се докоснаха до повърхността на отварата, тя се запени и над нея се изви дим, после се избистри и стана яркозлатиста.

— Охо, Хари, ти изглеждаш много по-вкусен от Краб и Гойл! — оповести Хърмаяни, но после забеляза вдигнатите вежди на Рон, поизчерви се и добави: — О, нали се сещаш за какво говоря, отварата на Гойл приличаше на сополи.

— И така, лъже-Потъровци, стройте се, ако обичате, ето тук — прикани Муди.

Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Фльор се строиха пред лъснатата до блясък мивка на леля Петуния.

— С един по-малко са — намеси се Лупин.

— Готово — рече дрезгаво Хагрид, вдигна отзад за яката Мъндънгус и го пусна до Фльор, която най-демонстративно сбърчи нос и се премести между Фред и Джордж.

— Нали ви казах, по-добре да съм в охраната — започна да недоволства Мъндънгус.

— Млък! — изръмжа Муди. — Нали вече ти обясних, безгръбначен червей такъв, дори и да се натъкнем на смъртожадни, те ще се опитат да заловят Потър, а не да го убиват. Дъмбълдор все повтаряше, че Ти-знаеш-кой ще настоява лично да довърши момчето. Всъщност охраната трябва да се притеснява най-много, защото смъртожадните ще се постараят да убият тях.

Мъндънгус не изглеждаше особено успокоен, но Муди вече вадеше изпод наметалото си шест чашки колкото поставка за яйце, раздаде ги и сипа във всяка по малко от многоликовата отвара.

— И така, до дъно…

Шестимата изпиха отварата. Всички простенаха и се свъсиха, когато тя ги парна по гърлото: чертите им тутакси шупнаха на балончета и се изкривиха като топъл восък. Хърмаяни и Мъндънгус се издължиха нагоре, Рон, Фред и Джордж се смалиха, а косите им потъмняха, докато косите на Хърмаяни и на Фльор сякаш се стрелнаха навътре в черепите им.

Без да им обръща внимание, Муди се зае да разхлабва връзките на големите торби, които беше донесъл със себе си, и когато се изправи отново, пред него тежко дишаха шестима Хари-Потъровци.

Фред и Джордж се извърнаха един към друг и възкликнаха в хор:

— Ау, приличаме си като две капки вода!

— Не знам, но ми се струва, че пак съм по-хубав — добави Фред, захласнат по отражението си върху чайника.

— Ау — възкликна Фльор, докато се оглеждаше във вратата на микровълновата печка. — Не ме гледай, Бил, отвррратителна съм.

— На когото дрехите са му големи, тук нося и по-малки — съобщи Муди и показа първата торба, — и обратното. Не забравяйте очилата, в страничния джоб има шест чифта. А щом се облечете, в другата торба има багаж.

Истинският Хари си помисли, че това вероятно е най-странното нещо, което някога е виждал, а той се беше нагледал на какви ли не странни неща. Продължи да наблюдава как шестимата му призрачни двойници бъркат в торбите, вадят дрехи, слагат си очила, прибират своите вещи. Идеше му да ги помоли да проявяват малко повече уважение към личността му, защото те започнаха да се събличат най-безочливо — явно се притесняваха да показват неговото тяло по-малко, отколкото своето.

— Знаех си аз, че Джини лъже за татуировката — подметна Рон, докато разглеждаше голите си гърди.

— Зрението ти е наистина ужасно, Хари — заяви Хърмаяни и си сложи очилата.

След като се облякоха, лъже-Потъровците извадиха от втората торба раници и кафези, всеки с по една препарирана полярна сова вътре.