Майн Рид - Оцеола

— Да, наистина, струва ми се, че са те — казах аз.

Забелязах високите силуети на двамата вожда, които пробягнаха от другата страна на езерото.

— Бързай тогава, бързай. Направи, каквото трябва, без да губиш време! В тъмнината те чака опасност! Хай-Юа трябва да си върви. Лека нощ, млади мико, лека нощ.

И аз й пожелах лека нощ. Обърнах се, за да дочакам пристигането на вождовете и загубих от погледа си моята необикновена доброжелателка.

Индианците скоро дойдоха на мястото, определено за срещата, и накратко предадоха съобщението.

Холата Мико бил вдигнал палатките и се отдалечавал от лагера.

Отвращавах се от тези предатели и не желаех да прекарам нито миг повече с тях затова си тръгнах, веднага щом получих необходимите сведения.

Предупреден от Хай-Юа и имайки предвид думите на Аренс Рингоулд, без да губя време, аз веднага поех към форта. Луната все още бе над хоризонта. В нейната светлина аз се чувствувах защитен от изненади и неочаквано нападение.

Крачех бързо, като се стараех да се движа по откритото поле и да избягвам шубраците, зад които може би се криеше убиец.

Никого не видях по пътя, нито край оградата на форта. Но когато се намерих срещу портата, забелязах силуета на някакъв човек, недалеч от лавката на пътуващия търговец. Той се спотайваше зад няколко дървени трупи. Стори ми се, че е мулатът.

Щях да се спусна подире му, за да се справя с него, но вече бях повикал поста и бях съобщил паролата. Пък и не желаех да вдигам тревога сред караула, още повече че ми бяха дали нареждане да мина колкото се може по-незабелязано. Бях сигурен, че и друг път, когато нямаше да бъда възпрепятстван от служебните задължения, щеше да ми се удаде случай да поискам сметка от този „възкръснал Яков“ и от неговите престъпни съучастници. С тези мисли аз минах през портата и отидох в щаба, за да докладвам.

Не е приятно да прекараш нощта под един и същ покрив, с човека който възнамерява да те убие, а да си отпочинеш при такива обстоятелства е почти невъзможно. Спах малко и сънят ми бе неспокоен.

Не видях Рингоулдовци, преди да си легна, нито бащата, нито сина. Но знаех, че те са във форта, където щяха да гостуват още един-два дни. Те или си бяха легнали, преди да се върна, или се забавляваха в квартирата на някой техен приятел офицер. Всеки случай не ги видях през останалата част на нощта.

Не видях също Спенс и Уилямс. Ако тези почтени господа бяха във форта, сигурно спяха при войниците, но аз не ги потърсих.

По-голямата част от нощта лежах буден и блъсках главата си над странните събития от миналия ден или по-скоро над нощната среща с моите смъртни врагове.

Не знаех какво да предприема. Цяла нощ ме измъчваше несигурност. Когато дневната светлина проникна през капаците на прозорците, аз все още не бях решил нищо.

Първата ми мисъл беше да разкрия цялата работа в главната квартира, да поискам разследване и наказание.

Но като размислих, видях, че това няма да разреши въпроса. Какви доказателства можех да приведа в подкрепа на такива сериозни обвинения? Само моите твърдения, неподкрепени от никого, щяха да изглеждат невероятни. Та кой би повярвал, че се готви такова нечувано престъпление?

Макар и да бях сигурен, че убийците замисляха да отнемат живота ми, не можех дори да потвърдя, че са споменали името ми. Щяха да посрещнат разказа ми с насмешка, а към мене може би щяха да се отнесат още по-зле. Рингоулдовци бяха влиятелни хора — лични приятели и на генерала, и на правителствения пълномощник. И макар че всички ги познаваха като доста нечестни и безскрупулни в сделките си, на тях все още гледаха като на джентълмени. Трябваха ми по-убедителни доказателства, за да обвиня Аренс Рингоулд, че възнамерява да извърши убийство.

Съзнавах всичките трудности и затова запазих тайната си.

Друг, по-приемлив план ми дойде на ум — да обвиня Аренс Рингоулд открито пред всички и да го предизвикам на смъртен двубой. Това поне щеше да докаже, че съм откровен в твърденията си.

Но дуелите във войската бяха забранени от законите. Ако разкриех намеренията си, имаше опасност да ме арестуват. А това, разбира се, щеше да осуети плана ми, преди да получа удовлетворение. Познавах характера на мистър Аренс Рингоулд! Знаех, че винаги когато трябва да прояви смелост, той доста умело се измъква. Сигурно и сега щеше да се покаже страхливец. Във всеки случай откритото обвинение и предизвикателство щяха да ми помогнат да го изоблича.