Майн Рид - Оцеола

За пръв път Жълтият Джейк получаваше наказание, макар че не за първи път го заслужаваше. Баща ми бе снизходителен към него — дори всички твърдяха, че е прекалено снизходителен. Той беше добър по природа и никак не обичаше да прибягва до крайната мярка — камшика. Но в този случай сестра ми бе настоявала упорито мулатът да бъде наказан. Вайола бе нейна прислужница и сестра ми не можеше да отмине неговото престъпно държание.

Наказанието не го изцери от склонността му да върши злини. Скоро се случи още нещо, което доказваше неговата отмъстителност. Намериха хубавото сърне, което сестра ми така обичаше, мъртво на брега на езерото. Не беше вероятно да е умряло от естествена смърт — само час преди това го бяха видели да подскача на поляната! Не бе възможно да го е умъртвил някой алигатор или вълк. По него нямаше нито капка кръв, нито рана, нито дори драскотина. Всичко това показваше, че сърнето трябва да е било удушено. Впоследствие предложенията се потвърдиха. Оказа се, че Жълтият Джейк бе удушил сърнето, а Черният Джейк го бе видял. Той работел в портокаловата горичка и станал свидетел на престъплението. Неговите показания станаха причина мулатът да бъде бичуван повторно.

Много скоро след това последва и трето събитие — между негъра и мулата избухна разпра, която доведе до бой. Последният бе търсил случай да отмъсти на своя съперник в любовта и на човека, станал свидетел на последната му постъпка.

Разпрата не мина само с бой. Жълтият Джейк, тласкан от инстинкта, наследен от испанските му прадеди, извадил нож и нанесъл тежка рана на невъоръжения си противник.

Този път наказанието бе още по-строго. Аз самият бях вън от себе си от гняв, тъй като Черният Джейк беше мой „телохранител“ и любимец. Макар да бе чернокож и неук, неговият весел характер го правеше приятен събеседник. В дните на моето детство той беше спътникът, когото предпочитах и по реката, и в гората.

Справедливостта изискваше Жълтия Джейк да бъде наказан. Заслуженото наказание обаче се оказа безрезултатно. Той бе непоправим. Като че ли зъл дух се бе вселил в душата му и го беше обладал напълно.

Зад портокаловата горичка се намираше една от онези своеобразни естествени вдлъбнатини, които се срещат, струва ми се, само във Флорида.

Обикновено вдлъбнатината представлява кръгъл басейн, подобен на огромна захарница, който зее в земята на много фута 10 10 Фут — мярка за дължина = 30,48 см. Б. пр. дълбочина. Диаметърът му обикновено е над 40 ярда 11 11 Ярд — мярка а дължина = 91,50 см. Б. пр. . На дъното се виждат няколко дупки, които по размер и вид приличат на широки кладенци с правилна цилиндрична форма, освен когато скалите около тях са се срутили. Тогава целият басейн прилича на голяма медена пита с разрушени килийки.

Понякога кладенците са сухи, но обикновено в тях има вода. Често цялата вдлъбнатина е пълна с вода.

Такива естествени резервоари, макар и да се срещат сред равнини, винаги са частично обградени от възвишения — малки хълмове или отделни скалисти масиви с кафявочервен цвят. Те са покрити с вечнозеления листак на местни дървета — магнолии, червени лаври, дъбове, черници и разни видове палми. Понякога тези сенчести гъсталаци се срещат сред борови гори, а понякога се издигат сред зелената савана като островчета в океана.

Това са „хомъците“ на Флорида, известни от историята на индианските войни. Един от тях се намираше точно зад портокаловата горичка. Скали с кафявочервен цвят го заграждаха в полукръг. Той бе скрит под тъмния листак на вечнозелените дървета, за които вече споменахме. Водата в басейна бе прозрачна и чиста. В кристално бистрите дълбочини играеха златни и червени риби, жълта платика, петнист костур и много други представители на подводния свят. Вдлъбнатината представляваше естествен рибник. Освен това семейството ни го използваше за къпане. Под жаркото слънце на Флорида банята е не само удоволствие, а и необходимост.

От къщата до басейна се стигаше по пясъчна пътека, която минаваше през портокаловата горичка. По няколко големи каменни стъпала можеше удобно да се навлезе във водата. Разбира се, достъп до този очарователен кът имаха само белите членове на домакинството. Около басейна се простираха обработваеми поля, които стигаха в далечината до величествени гори от кипариси и бял кедър, а зад тях, на много и много мили, се простираше непроходимо мочурище.

От едната страна на плантацията се простираше широка равнина, покрита с трева и без никаква ограда. Това бе саваната: естествена ливада, където пасяха свободно конете и добитъкът. По тази равнина често се появяваха елени и диви пуйки.