Но защо пък точно в този миг сънувах мулата? И защо точно такъв сън? Думите на негъра, в които аз не вярвах, бяха въплъщение на неприятното видение, което ми се яви насън.
Изби ме студена пот. Кръвта ми се смръзна. Настръхнах, като си помислих за необикновеното съвпадение. Нещо ужасно се криеше в цялата работа — нещо толкова дяволски вероятно, че започнах да смятам тържествените уверения на негъра за истински. Колкото повече мислех за всичко, което се бе случило, толкова по-малко се съмнявах в правдивостта на неговите думи.
Защо например някакъв си индианец без всякакво предизвикателство ще избере тъкмо мене за жертва? Вярно е, че между белите и червенокожите съществуваха враждебни отношения, но войната не бе за-почнала. Още не бяхме стигнали дотам. Съветът на вождовете още не беше се състоял. Събранието бе насрочено за следния ден. Не беше вероятно враждебни действия да са започнали от едната или другата страна, преди да са известни решенията на съвета. То би повлияло на изхода на това важно събрание. Индианците бяха толкова заинтересовани от запазването на мира, колкото и белите им неприятели, дори много повече. Те не можеха да не знаят, че едно такова ненавременно предизвикателство няма да е от полза за тях, а напротив, би била удобен предлог в ръцете на хората, които бяха за изселването им.
Възможно ли бе тогава индианец да посегне на живота ми? А ако не беше някой индианец, кой друг на този свят би желан да ме убие? Не си спомнях да съм обидил или предизвикал някого толкова, та да желае смъртта ми.
Спомних си за пияните индианци, които бяха отвлекли добитъка. Те малко биха се интересували от договорите или от резултата па събранието. За такива хора кон, седло, пушка или някаква дреболия са по-важни, отколкото съдбата на цялото племе. Явно беше, че и двамата бяха истински бандити. И сред червенокожите има крадци, както и сред белите.
Не можеше да бъдат те. Те не ни видяха, когато минахме, а даже и да са ни видели, не беше възможно да пристигнат толкова скоро тук. Бяхме яздили с бърз ход, след като ги оставихме, а те нямаха коне.
Спенс и Уилямс имаха коне. След като Джейк ми разказа по пътя за миналото на двамата негодяи, аз се убедих, че те са способни на всичко, дори на убийство.
Но и това бе почти невероятно. Те не ни бяха видели, а освен това бяха заети със стадото.
Аха! Най после се сетих! Стори ми се, че съм налучкал най-вероятното предположение. Злодеят, навярно беше някой беглец от поселището, някой роб, с когото са постъпили зле и който се е заклел винаги да отмъщава на белите. Вероятно е искал да отмъсти на първия бял човек, изпречил се на пътя му. Без съмнение бе някой мулат, който може би е приличал донякъде на Жълтия Джейк. Хората с жълта кожа, както и чернокожите си приличат много.
Така можех да си обясня заблудата на моя спътник. Това обстоятелство всеки случай правеше грешката му по-естествена. И аз трябваше да се задоволя с това предположение.
Джейк бе вече приготвил всичко. Без да се бавим, за да търсим друго разрешение на загадката, ние скочихме на седлата и с галоп се отдалечихме. Яздихме известно време приведени над конете си. Сега пътят ни минаваше през редки гори и можехме да виждаме далеч зад нас.
Не се виждаше никакъв неприятел, ни бял, ни черен, нито червен или жълт, ни отстрани, ни зад нас, нито пред нас. Не срещнахме жива душа чак до укреплението на форт Кинг 43 43 Наречен на името на изтъкнат офицер от американската армия. Такъв е обичаят в пограничните постове. Б.авт.
Влязохме в него точно когато слънцето потъваше зад тъмната линия на гористия хоризонт.
ГЛАВА XXVI
ЕДИН ПОГРАНИЧЕН ФОРТ
Думата „форт“ извиква пред нас представа за здрава сграда с ъгли, пролуки, бастиони и бойници, назъбени стени, кули и насипи — с една дума непревзимаема крепост. Испанците са издигали такива постройки във Флорида и други места. Някои от тях 44 44 Форт Пискалата на Сент Джонс, форт Свети Агустин и др.; в Пенсакола, Свети Марко и пр. Б авт.
все още стоят, а развалините на други свидетелстват за тяхната предишна слава и величие, когато знамето, на което е бил изобразен леопард, се е развявало гордо над стените им.
Колониалната архитектура на Испания се различава много от колониалната архитектура на другите европейски народи. В Америка испанците са строили без оглед на средства и труд сякаш са били убедени, че тяхната власт ще бъде вечна. Дори и във Флорида те едва ли са подозирали, че тяхното господство ще бъде толкова кратко. Нищо не е предсказвало, че толкова скоро ще бъдат изгонени.
Читать дальше