Майн Рид - Оцеола

— Така ли?

— Сега положението е друго. Мога да постъпвам, както си искам и, моя скъпа мис Рандолф, ако приемете ръката ми…

— Отново вашата ръка. Позволете ми да ви кажа, сър, че тази ваша ръка не се слави с щедрост. Ако я приема, може да не получавам пари дори за ежедневните си разходи. Ха! Ха! Ха!

— Враговете ми злословят! Кълна ви се, че в това отношение няма да имате основание да се оплаквате!

— Не съм съвсем сигурна, макар и да се кълнете. Мъжете често нарушават клетвите, дадени преди сватбата. Вярвайте, драги, нямам ви никакво доверие.

— Но уверявам ви, че можете да ми имате доверие.

— Не можете да ме убедите. Освен това в миналото не сте ми дал никакви доказателства за вашата щедрост. Вижте, мистър Рингоулд, вие никога не сте ми правил подарък! Ха! Ха! Ха!

— Ако знаех, че ще приемете подарък от мене, щях да бъда радостен, мис Рандолф, и щях да ви дам всичко, което притежавам.

— Добре, ще ви подложа на изпитание. Искам да ми направите подарък.

— Кажете само какво и ще го имате!

— Смятате, че ще ви поискам някаква дреболия — кон, куче или някакъв лъскав накит! Нищо подобно!

— Кажете какво желаете! Предложих ви цялото си богатство и затова няма да се поколебая да ви дам част от него. Кажете какво точно желаете и аз с удоволствие ще ви го подаря, колкото и да струва то.

— Това наистина звучи щедро. Добре тогава. Вие имате нещо, което аз много бих желала да притежавам. Отдавна ми се ще да е мое и дори възнамерявах да го купя от вас.

— Какво имате предвид, мис Рандолф?

— Една плантация.

— Плантация!

— Да, точно така. Но не вашата, а една друга, която притежавате. Имам предвид плантацията, която по-рано принадлежеше на едно семейство метиси — намира се на потока Тупело. Струва ми се, вашият баща я купи от тях.

Забелязах, че Вирджиния наблегна на думата „купи“. В отговора на Рингоулд забелязах смущение и колебание.

— Да, да — каза той, — така беше. Но вие ме учудвате, мис Рандолф. Защо ви е тази плантация, когато ще бъдете господарка на всичко, което притежавам?

— Това е моя работа. Трябва ми. Може би си имам съображения. Това ми е любимото място. То е много красиво. Често отивам там. Вие знаете, че на тази плантация тук брат ми е собственик. Той едва ли ще остане ерген цял живот. Майка ми може би ще пожелае да има собствен дом. Но не, няма защо да ви казвам съображенията си. Направете подаръка или не, както обичате.

— А ако го направя, вие…

— Няма да приема подаръка ви, ако поставяте условия. Дори на колене да ме молите.

— Тогава няма да поставям никакви условия. Плантацията е ваша, ако я приемете.

— Това не е всичко, мистър Рингоулд. Лесно ми я дадохте, лесно можете и да си я вземете. А откъде да знам, че няма да го направите? Трябва ми нотариален акт.

— Ще го имате.

— Кога?

— Когато пожелаете. Още сега, ако искате.

— Добре. Идете и го донесете. Но помнете, сър, не съм приела никакви условия. Помнете това.

— О — възкликна възрадваният кандидат, — не поставям никакви условия, не се страхувам! Предоставям всичко на вас. След час ще имате акта. Довиждане!

Като каза това, той бързо си отиде.

Целият разговор и особено необикновеният му край ме озадачи толкова много, че известно време не можах да мръдна от мястото си. Едва след като Рингоулд се отдалечи, аз дойдох на себе си. Не знаех как да постъпя: да го проследя ли, или да го оставя да си отиде безнаказано.

Вирджиния безмълвно се прибра у дома. Повече ме беше яд на нея, отколкото на него. Затова оставих Рингоулд на мира и отидох направо при сестра си да й искам обяснение.

Разигра се бурна сцена. Намерих я в гостната заедно с майка ми. Пристъпих направо към въпроса без заобикалки. Не исках да чуя никакви откази или молби. Открито съобщих и на двете що за човек е мъжът, който току-що бе напуснал къщата. Открито заявих, че е имал намерение да ме убие.

— Сега, като знаеш това, Вирджиния, ще се ожениш ли за този човек?

— Никога, Джордж, никога не съм имала такова намерение! — повтори тя решително, като се отпусна на канапето и закри лицето си с ръце.

Майка ми не можеше да повярва. Дори и след това, което им разказах, тя пак не можеше да повярва.

Продължих да им излагам доказателства в подкрепа на изумителното съобщение, което бях направил. През това време навън под прозореца някой високо и настойчиво започна да ме вика.

Изтичах на верандата, за да видя кой ме търси.

Пред къщата стоеше конник в синя униформа с жълти нашивки на яката и ръкавите — драгун. Той бе куриер — пратеник от форта. Целият беше в прах, а конят му — в пот и пяна. Състоянието на коня и ездача показваше, че бяха препускали с най-голяма бързина в продължение на часове.