Майн Рид - Остров Борнео

Муртаг наблюдаваше замислен морето и мислеше за родния си край, толкова далече от сините вълни.

Лало не гледаше нито морето, нито приятелите си. Бе обърнал очи към небето и се чудеше защо не вижда ясния небосвод.

Изведнъж у него настъпи рязка промяна.

Мрачната безнадеждност, която се четеше до този миг в хлътналите орбити на големите му черни очи, се замени със сдържана силна радост.

Той се изправи с много по-живо движение, на каквото бе способен, и изрече нещо на матерния си език, което другарите му взеха за призив, тъй като завършваше с думата „Аллах.“

— Слава Богу — каза той и на английски, за да го разберат. — Ние сме спасени! Птицата не е била отровна! Елате, елате, капитане!

Очите на капитана, на Хенрих и Елена се изпълниха с изумление.

Лало малаецът приближи до тях и се наведе да приповдигне юношите.

— Елате всички! — потрети той радостно. — Смъртта е под дървото! Но животът ни чака! Елате бързо!

Без да чака съгласието на капитана, той повлече Елена и Хенрих към морския бряг.

Макар капитанът и Муртаг да не разбраха добре причината на внезапното раздвижване на малаеца, станаха и с бавни стъпки тръгнаха след него, падаха и ставаха, но напредваха, все така безкрайно учудени.

Като се събраха на открито място, дето хладният морски вятър разведри трескавите им лица, Лало посочи с пръст дървото, под което бяха прекарали нощта, и произнесе само една дума: „Юпа.“

Юпа!

Тази дума обясняваше всичко!

Нима можеше да има човек, плавал между островите на Индийския архипелаг, който да не знае това име? Кой не бе чел или не бе слушал да се говори за това дърво, което убиваше всичко, което попадне под него? Тежко на животното или растението, засегнати от неговата сянка.

Имаше вярване дори, че това дърво може да сее опустошение и гибел навред, дето вятърът отнася отровните му изпарения.

Капитан Редууд бе доста образован човек и не вярваше на „тези басни“, останали от старо време, но знаеше, че в тези суеверия на простолюдието има голяма доза истина и че може да се отдаде на юпата случаят през тази паметна нощ.

Без да подозират нещо, приятелите се бяха разположили на стан под едно от тези дървета, под една истинска юпа, като запалиха огън до самия дънер. А преминаващият между листата дим бе предизвикал по-голямо отделяне на вредните за здравето изпарения, които те поглъщаха с цели гърди в продължение на няколко часа.

Сега това бе минало.

Макар да страдаха все така от дългото вдишване на отровните изпарения, неизбежната смъртна опасност вече не ги застрашаваше. Малко по малко силите им се възвръщаха.

Слънцето се издигаше все по-високо и ето че обагри с топлите си лъчи бледите им лица.

Утринният ветрец ги обля със солените пари на океана, опресни отровената им кръв.

Те изживяваха чувството на човек, който е бил дълго затворен с морската си болест в каютата на кораб, застигнат от буря, но ето че вече е на земя, в сянката на големи дървета и диша аромата на цветя.

Седяха дълго на пясъка, потънали в полусънно състояние, насочили погледите си към белия гребен на кораловите скали и седефеното море.

Понякога проследяваха полета на някоя голяма птица с бели крила, която се спускаше към водата и отлиташе, понесла в човката си риба с лъскави люспи.

Не обвиняваха вече невинния тукан за това, което ги бе сполетяло.

Причината за преживяното бе неблагоразумието им или по-скоро тяхната небрежност. Капитан Редууд познаваше отлично свойствата на юпата и бе виждал това дърво по другите острови — и на Ява, и на Бали, и по Целебските крайбрежия.

Ако бе обърнал малко по-голямо внимание на какво място се бяха разположили за нощувка и бе забелязал гладката червеникава кора на дървото, както и гъстите му лъскавозелени листа, капитан Редууд щеше да познае, че това е юпа.

За щастие, смъртта бе избягната и този път, а занапред пострадалите си даваха обещание да бъдат крайно внимателни.

— Трябва да знаете — обърна се Лало малаецът към юношите, — че ако човек сдъвче листо или коренче от юпата, е безвъзвратно загубен, смъртта му ще настъпи съвсем бързо и напълно сигурно! Островитяните смесват сока на юпата с една още по-силна отрова, наречена бина, която се получава от сока на едно паразитно растение, и с тази смес мажат своите стрели и боздугани.

— Юпата принадлежи към рода на хлебното дърво — продължи капитанът, — по такъв начин дървото на смъртта се явява най-близък родственик на дървото на живота. В някои от индийските острови я наричат лопан-юпа. На Ява е позната под името антиар. Листата й имат формата на копие, а плодът й прилича на праскова. Юпата, деца, расте самотна и не се среща много начесто. Когато туземците открият някое от тези дървета, започват често да го спохождат и мажат със сока му своите оръжия. Аз излязох много немарлив, признавам си, защото можех да се вгледам по-внимателно в кората на оня убиец отсреща, за да видя има ли драскотини и дялани места по нея.