Майн Рид - Екипажът на „Пандора“

Двете птици-фрегати, забелязани от „Катамаран“, внезапно наруши ха неподвижността си и започнаха да се вият, спускайки се постепенно към океана. Скоро те бяха толкова ниско, че можеше ясно да се различи червеното петно, което мъжката имаше под гушата си. Изящно очертаните крила се изписаха ясно на синия фон на небето.

Рибите, не обръщайки повече внимание на примамката, се отдалечиха бързо. Дали се уплашиха от птиците? Това не можеше да се допусне. Те съвсем не изглеждаха уплашени. Би могло да се помисли, че търсеха нещо във водата.

— Аз мисля — каза Уилям, — че такива големи риби не се боят от фрегата. Разбира се, фрегатът не може да хване тунеца, пък и да може, не би могъл да го глътне.

— На фрегата хич не му е в ума тунеца — каза Бен, — той търси друга риба, която навярно е наблизо някъде и привлича в същото време и самия тунец.

— Става дума за хвърчащите риби — рече Снежко, — около нас има навярно цяло стадо.

Тунците се гмурнаха бързо в прозрачната вода. Моментално няколко бели „светкавици“ изскочиха над нея и тутакси се гмурнаха отново. Това движение не остана незабелязано от фрегатите — те бързо уловиха две нещастни рибки, които се бяха спасили от зъбите на един враг, за да попаднат в търбуха на друг. „Катамаран“ следеше внимателно този лов. Започна борба между рибите и фрегатите на живот и смърт.

Ето че мъжкият фрегат се спусна върху една риба, но прекалената му бързина го погуби. Той се втурна с разтворен клюн и подадени напред нокти, готов да сграбчи жертвата, но рибата се изплъзна бързо и изчезна под водата, отдалечавайки се същевременно и от тунеца. Вместо да се издигне или да продължи лова, фрегатът остана над водата — разперените си криле удряше в нея с такава ярост, че около му се вдигна облак пяна. В същото време той изпускаше силни отчаяни викове, острите му движения сочеха, че е в борба с някакво невидимо под водата същество.

Снежко, който мислеше за себе си, че може да обяснява всички явления на морския живот, бе учуден наравно с останалите приятели.

— Разбирате ли какво означава това? — попита Бен. — Фрегатът сигурно е в капан! Бас държа, че ще загине ей сега!

— Да ме обесят, ако разбирам нещо — каза Снежко, — сигурно са го хванали за краката. Може би мечоносец…

Не успя да довърши мисълта си. Силен удар на мястото, където стоеше той, разкъса въжетата, които свързваха дъските. Той падна във водата.

Но това съвсем не бе всичко. Откъснатата дъска се върна на мястото си, после бе повторно вдигната от някаква невидима сила.

И не само тази дъска. Целият „Катамаран“ се разтърси от горе до долу така силно, че и Бен, и Уилям, и Лали едва успяха да запазят равновесие. В същото време се чу странен шум и разпенените вълни се разбуниха около сала.

Снежко изплува на повърхността, но като видя състоянието на сала, не се опита да се качи на палубата. Плуваше подире му, със странни възклицания на страх и учудване.

— Дявол да го вземе — извика не по-малко стреснат Бен — какво има отдолу? Кит ли е, що ли?

Нов, още по-силен удар прекъсна моряка. Сякаш всеки миг салът щеше да се разтроши на парченца, но ето че изведнъж дойде отново в равновесие и вълните наоколо постепенно се успокоиха.

Снежко се върна на борда. Неговия комичен вид, ако моментът не бе толкова страшен, би предизвикал буен смях у приятелите. Но сега не им беше до смях. Паниката бе обзела всички с еднаква сила. Мълчанието бе мъртво.

Пръв го наруши Снежко:

— Мило… милосърд… ни… Боже… Какво беше това? Какво мислиш ти, капитане? Видях във водата някакво огромно и черно нещо. Несъмнено е дяволът!

Блуждаещите очи не негъра свидетелствуваха, че той наистина вярва в намесата на Тъмната сила. Макар че и „капитанът“ не бе по-високо от някои предразсъдъци, той все пак не споделяше в дадения случай увереността на негъра. Прекарваше през ума си всички епизоди от морския живот, с надежда да обясни загадъчния случай. Беше убеден, че е действувала естествена сила. Някой могъщ обитател на океана. Караше го да мисли така продължителното люлеене на сала. Той не можеше да си представи как така риба, като засегне с главата си дъното на сала, няма да побегне с всичката възможна бързина.

Първото предположение на Бен бе, че това е работа на кит. Но продължителността на нападението опровергаваше тази мисъл. От друга страна, ако беше кит или друго животно от подобен род, то „Катамаран“ неминуемо щеше да бъде обърнат само с едно замахване на опашката. Изведнъж Снежко извика радостно: Бе прегледал внимателно дъските. Между разтрозите се виждаше остър предмет, здраво забит в дървото.