Майн Рид - Екипажът на „Пандора“

Така сандъкът получи равновесие и макар да се снижи от тежестта, все пак горната му част се задържа над водата дори и когато Лали бе положена върху капака.

Тримата давещи се представляваха странна група. От дясната страна на сандъка висеше Бен, заврял лявата си ръка до лакът в дръжката. По такъв начин половината от тежестта на тялото му се поддържаше от сандъка и той само движеше леко дясната си ръка, за да не потъне.

От другата страна в същото положение се крепеше Снежко, само с тази разлика, че той се държеше с дясната си ръка.

Лали, легнала неподвижно върху капака, се държеше за ръбовете.

И така, положението им значително се подобри. Макар да бяха в ноктите на смъртта, у тях се зароди надежда за спасение. Можеха да се задържат няколко часа върху водата, докато започнеше да ги мъчат гладът и жаждата.

Помощта, която бяха получили в най-критичния момент, доказваше силата на Провидението. Затова решиха да се борят със смъртта до последен дъх. Чувствувайки се в относителна безопасност, те започнаха да обсъждат положението.

Мисълта за една гибел на сала, очевидно бе неоснователна, тъй като океанът бе спокоен. Не знаеха нищо за екипажа на „Пандора“. Екипажът на, „Пандора“ сега бяха те… с отплавалия Уилям. Трябваше да се съберат, да оживеят, да докажат, че не всички от този екипаж са зверове.

И така, салът бе цял и отплавал неизвестно накъде в океана. На Лали, която виждаше най-добре наоколо, бе заръчано да следи хоризонта. Ако „Катамаран“ се окажеше на две или една мили, в която и да е посока, тя не можеше да не види платното. Но пред очите й се разстилаха само синя вода и безоблачно небе.

Очевидно, салът бе отнесен далеко и трябваше да се откажат от мисълта да го догонват. Но предположенията на Бен бяха по-утешителни. Той бе убеден, че срещата със сандъка не е случайна и че той е нарочно хвърлен от Уилям.

— Уверен съм — повтори той, — момчето е хвърлило сандъка, който беше на средата на сала, когато скочих за Лали, не е паднал сам, Уилям е измислил това. И трябва да признаем, идеята е добра. Не за пръв път в неговата умна глава се раждат такива прекрасни мисли!

— Възможно е. Много е възможно! — отговори Снежко.

— И аз се досещам какво ще направи той по-нататък — Бен продължи нишката на предположенията си.

— Какво… капитане? — попита Снежко.

— Той несъмнено е свалил платното. Само не знам защо не стори това по-рано, когато му крещях и той не можеше да не ме чуе. Уверен съм, прочее, че не е виновен. Помня, когато поставих платното, завързах здрав възел на реята. Може би не е успял да го отвърже. А сега вече или го е развързал, или го е прерязал, затова не виждаме платното. Бога ми, бас държа, „Катамаран“ е наблизо. Най-много на един-два възела от нас. Разбира се, не можеш да знаеш нищо сигурно, когато стоиш до уши във водата, но във всеки случай без платно той плава не по-бързо от нас. Да опитаме да напрегнем сили и да се носим по вятъра една-две мили. Това е най-доброто, което можем да сторим!

— Вярно е, капитане! — каза Снежко.

Без да отронят повече и дума, плувците се заловиха за работа. Гребейки единият с дясната, другият с лявата ръка, те сечаха с всичките си сили вълните, плуваха така бързо, че около тях се образуваха големи гребени и солената пяна започна да пада върху Лали.

Ето че тя отново извика и те спряха движенията си.

— Какво има, мила? — попита негърът. — Да не е „Катамаран“?

— Не, само едно буре!

— Какво по-точно?

— Мисля, че е от онези, дето бяха завързани около сала) Виждам въже!

— Вярно е! — каза Бен като се понадигна. — И това е ръката на Уилям! Той е отрязал бурето и го е хвърлил за всеки случай — ако не сме се хванали за сандъка. Чудесно момче! Да тръгваме към бурето! Нищо не ни пречи да го държим в запас. Ако духне вятър, сандъкът няма да ни върши работа. Виж, бурето е съвсем друга работа!

Подир пет минути бяха при бурето. Не се излъгаха. То беше от „Катамаран“. Около него се люлееха отрязани или по-скоро отсечени с остър инструмент въжета.

— Не се излъгах. Умно момче е Уилям! Ура! — извика Бен.

— Почакайте — каза негърът, — дръжте сандъка, а пък аз ще се покача на бурето и ще разгледам наоколо.

Той освободи ръцете си и след известни усилия постигна целта си. Трябваше голяма ловкост, за да се задържи човек върху такова буре, но Снежко бе запознат с всички изкуства на водната гимнастика, бързо се покатери и хвърли проницателен поглед наоколо.

Бен следеше всяко негово движение с безкрайно жив интерес. Очакваше това, което така страстно жадуваше и Лали. И ето че не се излъга. Готвачът нададе възторжен вик: