Майн Рид - Дяволския остров

— Наистина ли?

— Да, неговата плантация е близо до тази, за която казваше Брадли. Изглежда, наистина печели много пари, както ми пишеше брат ми. Има стотина негри и джобовете му винаги са пълни със злато. Никой не знае какво му е помогнало да изплува на повърхността. Вероятно е спечелил в игралните домове на Ню Орлеан. Брат ми пише, че зиме ходел там, оставал известно време и винаги се връщал с пари. Миналата година купил за плантацията си около петдесет негри.

— Това е невероятно.

— Познавате ли Ню Орлеан? Много ли се играе там?

— Да, много.

— Тогава не е чудно, че Брадли е забогатял от хазарт. Особено пък, ако там играят пикет — вероятно обира всички. Още в детските си години надиграваше негрите на баща си.

— С негрите ли играеше?

— Той може да играе с всекиго, стига да има какво да му вземе. Затова не се учудвайте, че се държах така хладно с него, въпреки че сме училищни другари.

— Никак не ме учудва. Според мен имате пълно право да го държите на разстояние от себе си.

— Да, според мен и Хенри не трябва да му ходи на гости.

— Свързва ли ги нещо?

— О, много неща. И този мръсник може там свободно да говори с Корнелия, както той нарича сестра ми. В Мисисипи нравите са странни. Там повечето земи принадлежат на всевъзможни спекуланти, които не искат и да знаят с кого имат работа, стига да им плащат. Брат ми е чудесен човек, но не е придирчив в познанствата си — стига му общият интерес към лова. Тази негова страст го накара и да се пресели там, макар да не признава това. При нас рядко ще срещнеш мечка, а сърните и антилопите почти се свършиха. А по бреговете на Мисисипи се въди в изобилие всякакъв дивеч… Но вероятно вече ви омръзнах с приказките си, а и конете се измориха. Ето странноприемницата на стария Списър; да похапнем и починем там, а довечера, като се захлади, ще продължим за Колумбия.

Слязохме от конете, поздравихме съдържателя на „Ладайет“ майор Списър (в Тенеси всички съдържатели на странноприемници са най-малко майори), дадохме конете си на негрите и влязохме в гостилницата. Предложиха ни свинско месо и пържени картофи. Това ни стигаше да се подкрепим, а след като починахме, вечерта отново бяхме на път.

Няма друг епизод в живота ми, който да си спомням с такова удоволствие, както краткотрайното си пребиваване в плантацията на Уудли.

Винаги съм изпитвал интерес към източниците и средствата за промишлеността, особено към тези отрасли, които имат влияние върху напредъка на човечеството. Затова особено ме заинтересува отглеждането на този материал, който след преработка се превръща в един от главните елементи на нашето облекло.

Показаха ми зелените зърна на памука, покрити с лек мъх. Разбрах как ги сеят, как премахват плевелите, за да не заглушат младите растения. Видях как се появява белоснежният цветец, как след това плодната кутийка се пуква и пред погледа на плантатора се открива късче бял памук. Присъствах и на прибирането на реколтата, на подготовката за изпращане на пазара.

За всичко това ми разказваше Уолтьр Уудли, но очарователната му сестра също присъстваше на тези уроци. Всичко се запази в моята памет така, че никога не бих могъл да го забравя. С удоволствие бих го изслушал още веднъж, дори да се наложеше да остана до следващата реколта, но положението ми на случаен гостенин, разбира се, не позволяваше това. Ето защо след една седмица си тръгнах от плантацията.

На пръв поглед в това мило семейно гнездо сякаш не можеше да има скрита рана, но аз все пак чувствах, че има нещо. Все още само смътно подозрение, то бе достатъчно, за да ме огорчи.

Не бях забравил Нат Брадли, нито безцеремонния маниер, с който обсъждаше работите на Уудли, и особено вида му, когато говореше за Корнелия.

Името на този господин бе споменато неведнъж, докато бях при Уудли. Уолтьр не бе преувеличил, когато ми казваше за антипатията на баща му към Брадли. В това нямаше съмнение. Старият джентълмен винаги се изразяваше за него с най-резки думи и не го наричаше по друг начин освен „оня негодник“. Виждаше се, че той знае нещо за този човек нещо толкова сериозно, щото не се решаваше да го каже нито на децата си, нито на слугите.

Никой и не мислеше да защитава бившия съсед от нападките на стареца. Уолтьр също често изразяваше своята антипатия. Само мис Уудли мълчеше.

Но един-два пъти успях да забележа, че това мълчание крие някаква жестока борба у нея и тя изпитва желание да бъде прекратен този разговор.