Майн Рид - Скватерите

Младежите бяха напуснали Грааф-Райнет преди няколко седмици. Макар че ходеха често на лов, все още не бяха попаднали на едър дивеч и досега не се беше случило нищо интересно. През последните няколко дни бяха започнали спор дали да минат оттатък реката и запътили се на север, да търсят жирафи и слонове, или пък да останат на южния бряг и да се задоволят с лов на антилопи. Най-сетне след дълги разногласия беше решено да преминат Оранжевата река и да тръгнат на север.

Вилхелм Дебелия горещо настояваше за това решение, поддържан от Ханс. Вилхелм се привличаше от лова на слонове и биволи, в какъвто не беше участвал до сега. Младият ботаник Ханс също беше привлечен от възможността да посети непознати места и да открие неизвестна растителност.

Макар и изненадващо, Аренд изрази мнението да се върнат в Грааф-Райнет, а също така мислеше и Хендрик, въпреки страстта си към лова. Ханс изказа предположение, че брюнетката Вилхелмина е причината за това желание на брат му, а Вилхелм Дебелия твърдеше, че хубавецът Аренд иска да се върне в къщи заради братовчедка си Гертруда.

Тези думи засрамиха Хендрик и Аренд и те повече не се противопоставяха на плана за по-нататъшния маршрут.

— И тъй, напред на север! — викнаха ловците. — Натам, където има леопарди, слонове и биволи!

Ние намерихме младите скватери точно в момента на взимане на това решение на левия бряг на Оранжевата река, срещу брода, който трябваше да преминат. За съжаление, равнището на водата неочаквано се беше повишило и ловците трябваше да изчакат спадането й.

Ловците се събудиха на другата сутрин в тъмни зори и веднага погледнаха към реката. Водата беше спаднала за голямо тяхно задоволство и това можеше да се види по мокрите следи върху крайбрежните дървета.

Всички реки в Южна Африка, а и всички потоци в тропическите страни, особено в гористите места, излизат много по-лесно от бреговете си, отколкото реките в умерените географски пояси. Това е заради огромното количество влага, което се получава след тропическите поройни дъждове, по нищо не приличащи на нашите. У нас дъждовете падат на отделни капки, а тропическите дъждове са порои, които се изливат в продължение на часове, и след тях реките преливат. Също както у нас лятно време след силен дъжд долчинките се превръщат в потоци, а потоците — в реки. Разбира се, поройните дъждове в нашия географски пояс не са продължителни, най-много половин час. Но представете си пороен дъжд, който вали седем-осем денонощия без спиране и ще разберете какви страшни наводнения може да има в тропиците.

Не е трудно да се обясни и бързото спадане на водата в африканските реки. Тъй като наводненията стават след дъжд, а не поради топене на ледници и снегове, както е у нас, то след спирането на дъжда, веднага настъпва и спадане на водата в реката. Като се вземе предвид и бързото й изпаряване под лъчите на тропическото слънце и грамадното количество вода, попило в изсъхналата почва, става ясна причината за бързото спадане на водите до естественото им равнище. Затова не е чудно, че нашите ловци дочакаха спадането на водата още на сутринта.

Но те все още не знаеха дали ще могат да преминат реката през тукашния брод. Знаеха само, че хотентотите, бечуаните, търговците и скитниците бури използваха този брод. Но сега трябваше да измерят дълбочината на реката, защото равнището й бе по-високо от обикновено.

Нямаше никакъв признак, по който да се съди за дълбочината на водата. Дъното не се виждаше през мътната и жълта вода, която беше обикновено явление след прииждането на водата. Дълбочината можеше да бъде метър и половина, но можеше да бъде и два метра и половина. Течението беше бързо и можеше да ги отнесе.

Какво да правят? Искаха час по-скоро да минат на отвъдния бряг, но как да преминат, без да се изложат на опасност?

Хендрик предлагаше да минат, яздейки конете, защото беше уверен, че неговият кон ще успее да преплува през брода. Дебелия Вилхелм, който не искаше да остане по-назад, също поддържаше това предложение.

Ханс обаче, който беше най-възрастен от всички и чиито благоразумни съвети се приемаха винаги на драго сърце, се противопостави на това предложение. Силното течение можеше да отнесе плуващите коне към такова място, от което да не могат да излязат, и тогава и конниците и конете, щеше да ги очаква неминуема гибел. Пък дори и конете да преминеха с плуване до отсрещния бряг, как щяха да минат воловете и колите? Така че за предпочитане беше да се чака спадането на водата до обикновеното й равнище. А това нямаше да ги задържи повече от едно денонощие на същото място в бивака.