Майн Рид - Самотно жилище

— Но, полковник, за това не е нужно да се убива брат й. Вземете от Миранда съгласие за този брак и той, като знае, че животът му е във ваши ръце, разбира се, ще се съгласи.

— Тук ще се съгласи — възрази Урага, — но не и в Санта Фе.

— Забравяте, че можете да се венчаете и из пътя, в първата църква.

Урага запали нова цигара, като обмисляше съвета на Роблес…

— Ами ако тя ми откаже? — попита той.

— Тогава ще направите това, което предполагахте.

— Ще се опитам да се възползувам от съвета ви — промълви Урага.

— Ей — извика той към един войник, очевидно сержант, ела тук!

Последният приложи ръка до козирката и изтича при своя началник.

— Разпореди да се готвят за отстъпление. Идете при реката и разгледайте къде е по-удобно да се премине. Вземи със себе си всички освен Халвес, който пази пленниците.

Скоро отрядът тръгна, а Урага повика при себе си Халвес и му даде някакви нареждания.

След малко часовоят се върна при пленниците, развърза краката на доктора, заповяда му да стане и го отведе настрана. След това до лежащия Миранда се приближи Урага.

— Сеньор Миранда — започна той, — заповядах да отведат другаря ви, за да остана насаме с вас. Трябва да ви кажа нещо сериозно. Знаете ли вие, че вашият живот е в моите ръце? Ако аз ей сега допра револвера си до главата ви и я пръсна, никой няма да ми иска сметка за това. Освен това мога да ви предам на съда, който ще ви осъди на смърт за измяна към правителството.

— Зная всичко това — отговори Миранда — и зная, че сегашното правителство не признава ни справедливост, ни закон.

— Е, да! Ето защо аз се надявам, че ще се съгласите на предложението, което искам да ви направя. Дайте ми сестра си и аз ще ви запазя живота.

Миранда от негодувание не можа да произнесе нито дума.

— Може би не ме разбрахте, дон Валериан Миранда? — продължи неговият мъчител. — Искам вашата сестра за жена и ако вие не възразите, тя ще се съгласи, за да спаси живота ви.

Миранда продължаваше да мълчи, което окончателно изкара Урага от кожата му.

— Ако ми откажете, то утрешното слънце няма да ви види между живите. Отговорете ми веднага — да или не?

— Не! — почти изкрещя Миранда, — Мъчете ме, изтезавайте ме, всичко бих понесъл по-лесно, отколкото да ри видя мъж на сестра ми! Няма да успеете да склоните нито мен, нито моята благородна Адела. Тя ще предпочете да умре заедно с мен!

— Ха-ха-ха! — разсмя се Урага, но в смеха му звучеше отчаяние. — Ще видим! Жените не са толкова глупави и вашата сестра ще оцени по-добре честта, която искам да и окажа. А за да ви спася, пожелайте ми успех!

Раздразнен от отказа на брата, Урага реши на всяка цена веднага да получи отговора на сестрата.

Без всякаква церемония той влезе в палатката на Адела и с тон, който не допуска възражение, заповяда да се отстрани Кончита. Адела изпълни желанието му, а после обърна към него отслабналото си, измъчено лице.

— Сега, дон Урага — каза тя, обяснете ми защо ви беше нужно да останете с мен насаме?

— Моля ви, сеньорита, да не говорите с мен с такъв тон. Идвам като приятел, макар че известно време действах по отношение на вас като враг. Но в оправдание мога да кажа, че аз изпълних само заповедта на началството?

— Сеньор, вие вече неведнъж се оправдавахте с това — промълви тя, като го гледаше с недоверие. — Мисля, че вие дойдохте тук за нещо друго.

— Познахте. Но не мога да се реша да го изкажа от страх да не ви разстроя.

— След това, което стана, чудно ми е, че вие можете да се грижите за това — Когато произнасяше тези думи, тя цялата трепереше въпреки усилията си да изглежда спокойна.

— Доня Адела, моят дълг ме застави да арестувам брат ви, а сега трябва да изпълня присъдата на местните военни власти и да го екзекутирам.

— Света Богородице! — извика тя, като пребледня. — Истина ли е?

— Да.

— Полковник Урага, вие няма да изпълните жестоката присъда. Та това би било просто убийство! Няма да опетните душата си с подобно престъпление.

— Трябва да се подчинявам, доня Адела.

— Бедният ми брат! Пощадете го! Нима не можете да го спасите?

— Мога.

— И ще го спасите?

— Ще го спася…

Той произнесе думите с такава готовност, че по лицето й се изписа израз на благодарност. Но тъкмо направи движение да хване ръката му, когато изведнъж разбра по израза му, че той още не е дал обещание, още не е довършил фразата си. И действително прибави:

— Но при едно условие…

Всичката й радост изчезна. Тя твърде добре го познаваше, за да не се съмнява, че условията ще бъдат тежки.