Майн Рид - Самотно жилище

— Докато са живи, не трябва да се отчайваме — утешаваше Уолтър другаря си.

Макар че неговите думи звучаха успокоително, скоро и двамата изпаднаха в отчаяние.

До обяд на следващия ден, когато мъглата се разпръсна, двамата приятели не откъсваха поглед от самотното жилище, оградено от всички страни с войници.

Скоро се чу команда, всички възседнаха конете си, наредиха се по двама и започнаха да се отдалечават бавно от ранчото, като се скриваха зад стъблата на дърветата, подобно на огромна, блестяща змия.

Най-после отрядът се приближи към двамата приятели и вървящият най-отпред мина толкова близо до тях, че те отлично можаха да го разгледат. Сърцето на Хамерсли заби толкова силно, че имаше опасност да се пръсне. Но нито той, нито ловецът спираха дълго погледа си на началника на отряда: и двамата търсеха с очи годениците си. Ето младата сеньорита, възседнали своята Лолита, а наред с нея яздеше муле и Кончита. И двете бяха обкръжени от стража. А ето и дон Валериан, и докторът с вързани назад ръце, здраво привързани за седлата, и с двама войници, които водеха конете им. Когато стигна до лагера на стражата, отрядът се спря. Една и съща мисъл едновременно хрумна на Уолтър и Франк.

— Да се възползуваме ли от пушките си, Франк?

— И аз мисля за това. За жалост ние сме твърде далеч от тях.

Чу се команда за тръгване и целият керван отново се задвижи нататък, откъдето беше дошъл.

Отрядът вървеше толкова бавно, че и след час още не беше се скрил от погледа.

Решили да го следват, приятелите нахраниха мулетата, похапнаха и се приготвиха за път.

Изведнъж чуха пръхтене на кон и като се скриха зад огромен камък, внимателно надзърнаха и видяха слугата Мануел.

— Проклето куче — процеди през зъби Уолтър. — Какво прави тук и защо не тръгна с другите?

— Вероятно крои някоя нова мерзост — отговори Франк.

— Във всеки случай тук има нещо подозрително и аз искам да се помъча да го хвана. Може би ще успея да се приближа до него толкова бързо, че той няма да успее да скочи от коня си. А вие ме почакайте тук, Франк.

— Не го убивайте, Уолтър, може да ни съобщи важни за нас сведения.

Хамерсли остана сам и най-печални мисли го обхванаха. Все по-малко и по-малко вярваше във възможността да освободи Миранда и не беше напълно уверен, че ще изтръгне от ръцете на негодника Адела преди катастрофата, която безсъмнено я застрашаваше.

Повече от половин час прекара в тези тъжни размишления, когато изведнъж се чу условният сигнал — изстрел, и като подкара мулето, бързо стигна до ранчото, където намери приятеля си и индианеца.

— Преди всичко — каза Франк, като погледна вързания и лежащ на земята Мануел — трябва да узнаем от него всичко, каквото е възможно.

— Предоставете това на мен — предложи Уолтър. И като допря до гърдите на измамника острието на ножа, ловецът без голям труд получи признанието на индианеца. Знаейки благородството на тези хора, той дори обясни причината, която го накара да постъпи толкова гнусно. Отиде още по-далеч, като изложи подлеца Урага. Но не можеше да отговори на въпроса, който най-много интересуваше Франк и Уолтър. Какво мислеше да прави Урага с пленниците? Бе чувал само, че нямаха намерение да водят в Албукерке ни дон Валериан, ни доктора.

Но за жените наистина нищо не знаеше, макар да бе дочул, че Урага говореше нещо на Роблес за сеньоритата.

Отрядът на Урага продължи пътя си. Като повика при себе си адютанта, той му каза:

— Мануел научи от приятеля си, слугата, че нашите американски приятели заминали за Дел Норте. Странно ли ще бъде, ако се срещнем там с тях? Обзалагам се, че нито единият, нито другият ще излязат живи от Ню Мексико.

— А какво смятате да направите с мексиканските ни приятели?

— Когато стане време, ще ви кажа. Във всеки случай смъртта на Миранда е неизбежна. А сега да поговорим за нещо по-интересно. Я ми кажете как ви се вижда моята покорителка?

— Доня Адела?

— Да, разбира се. Кой друг може толкова да ме очарова?

— Без съмнение, тя е най-красивата пленница, която ми се е случвало досега да видя.

— Пленница? — прошепна Урага. — Бих желал да бъде такава в друг смисъл. Какво има Ернандес? — обърна се той към приближилия се старец войник.

— Господин полковник, заповядахте да се приготвим за път, а видяхте ли този облак? — попита той, като показваше небето.

— Облак? Не виждам такъв. Да не би да говорите за онова малко петънце на хоризонта?

— Именно за него, господин полковник. Сега то е незначително, но след десет минути ще покрие цялото небе и нас заедно с него и ще започне страшна буря.