Майн Рид - Златната гривна

„Нарежда се на всички служители на обществената безопасност да арестуват и държат под стража лицето Макдиармид.“

Франк и Брентън слушаха мълчаливо. Полицейският офицер помисли, че те съобразяват как да скрият търсеното лице и да му дадат възможност да избяга.

— Безполезно е да отричате присъствието му в тази къща — побърза да каже той, — ние сме известени за това чрез телеграма, подадена от гарата в Брентънвил.

И той показа една изписана бланка: „Вождът Златната гривна, който организира последния бунт на сиуксите и чието истинско име е Макдиармид, гостува в този момент във вилата на съдията Брентън в Брентънвил. Трябва да бъде арестуван най-късно до седем часа сутринта, защото е възможно да избяга. Корнелиус ван Дайк.“

„Това и трябваше да се очаква — каза си Франк, — не би могло да се предполага, че човекът, който не можеше да живее без подлости, ще умре честно. Той и смъртта си превърна в безчестие. Смятал е по този начин да избегне дуела.“

— Не ни беше възможно да го арестуваме до седем часа, защото нямахме заповед, но се постарахме да стане бързо, доколкото ни беше възможно… — каза офицерът.

Съдията продължаваше да мълчи, притиснат от тежките си мисли. Тогава Франк се зае да разкаже на офицера за трагичната случка.

— Нима — извика той, когато чу краткия разказ — единият от убитите е…

— Макдиармид — довърши Франк.

— На гарата ни споменаха нещо, но толкова бързахме, че и през ум не ни мина подобна възможност.

Служебното положение на съдията Брентън и на Армстронг, който се представи с офицерския си чин, изключваше съмнението в достоверността на думите им. Затова съвсем делово служителят състави кратък протокол, помоли за подписите на двамата свидетели и се отдалечи с хората си. През това време ужасната новина се беше разнесла из цялата вила — от преддверието лакеите я бяха занесли мигом и до най-отдалечената спалня.

Не можеше да се твърди, че във вилата стана нещо драматично. Щом разбра за постигналата я загуба, Джулиет бързо пресметна, че за нея ще е по-изгодно да не коментира събитието пред останалите. А колкото до Нети, ако можеше да се вярва на думите и, напоследък тя горещо се вълнуваше от съдбата на Корнелиус и можеше да се очаква, че ще се повтори онзи нервен пристъп, който я връхлетя във форт Лъки. Но нищо подобно не последва. Тя изглеждаше само опечалена от трагичния край на братовчед си.

Най-много от всички беше покрусен съдията Брентън. Той оплакваше едновременно бъдещия си зет и купувача на акциите си. Но по природа той не беше човек, който може продължително да се отдава на скръбта си. Беше видимо, че когато след няколко часа седна да обядва, мислите му бяха вече далече от трагичната случка.

Но все пак дуелът сложи край на приготовленията за празниците. Особено неудобно се почувстваха полковник Сейнт Ор и лейтенант Армстронг заради особеното им отношение към мъртвия родственик на домакина. Отпътуването им беше решено веднага. До обед те подредиха отново багажа си и един извънреден експрес бързо ги отдалечи от мястото, където бяха пристигнали с намерението да прекарат весела Коледа.

Съпрузите Сейнт Ор заминаха за Филаделфия, а Франк Армстронг заедно с Марк Мегер, след като отдаде последна почит към останките на своя приятел, посети самотната му майка, която твърдо понасяше скръбта и се приготвяше заедно с дъщеря си да напусне тези тъжни за сърцето й места и завинаги да се засели в Канада. После Франк се сбогува с новия си приятел Мегер и отпътува за Илинойс, където живееха родителите му, с които не се беше виждал още от летния поход.

Марк Мегер обеща да мълчи за истинските приключения на Макдиармид в продължение на два месеца. Беше уверен, че Армстронг ще запази в тайна тази известна само на двама им история, а след това тя ще бъде само негово притежание.

От шест седмици Франк беше в родния си град и се опитваше да разсее скръбта си и обхваналата го меланхолия. Бяха започнали да му омръзват прекалените възхвали, които отправяха към него съгражданите му. Те бяха научили за геройството му от вестниците и разказите им звучаха приповдигнато и фалшиво.

По пощата той получи два обемисти плика. Първият съдържаше писмо от господин Смит, нюйоркски нотариус, който му съобщаваше, че в разтвореното след смъртта на Макдиармид завещание имало и отделен параграф, който се отнасял до Франк Армстронг. Този параграф се предшествал от следното въведение: