Майн Рид - Младите роби

— Вярвате ли — попита Хари, — че те ще занесат този товар толкова далече, без да разберат от други хора за неговата стойност.

— Да, уверен съм, че ще го направят, ще го закарат в Мохадор, и върху това градя моите надежди.

— Добре, но ако те срещнат някого по пътя и разберат, че сте ги излъгали?

— Не! От страх да не ги оберат те няма да кажат никому за това. Сега заравят камъните в пясъка от страх да не дойде някой по-голям керван и да им ги отнеме. Ще ги съветвам да не показват никому по време на пътуването ни стоката, докато не стигнем в Мохадор, където ще бъдат под покровителството на губернатора. О, кълна ви се, че ако стигна до този град, нищо на света не ще бъде в състояние да ми попречи да се освободя!

Бил гледаше болния с необикновено внимание.

— Извинете, че ви прекъсвам, но ми се виждате много по-млад, отколкото казвате — рече той. — И аз никога няма да повярвам, че наистина четиридесет години ходите из пустинята. Навярно бъркате малко…

Като се погледаха известно време внимателно, двамата се хвърлиха един другиму в обятията.

— Бил!

— Джим!

Най-после братята се намериха.

Младите моряци си спомниха разказа на Бил за неговия брат и веднага си обясниха сцената между двамата. Те отидоха при крумена, който доказваше защо товарят корабите с такива камъни, но Сайди Ахмед и другарите му още не вярваха.

Съобщиха на Джим, че новодошлите намират камъните за съвсем непотребни.

— Разбира се — отговори Джим, — как няма да казват така, като се мъчат да ви разубедят, да ги оставите, та да ги вземат те. Не виждате ли, че са лъжци?

— Кой от вас ме издаде? — попита Джим моряците, когато арабите си отидоха.

Казаха му, че круменът е направил неволно тази грешка, защото не беше предупреден.

— Трябва да поговоря с него — каза братът на Бил. — Ако се досетят арабите, че съм ги излъгал, веднага ще ме убият, а на вашия шейх ще ограбят цялата собственост.

Доведоха крумена и Риад Абдула в шатрата.

— Не разубеждавайте господарите ми — каза Джим на шейха, — защото ако узнаят истината, ще ви оберат всичко, каквото имате. Вие им наговорихте достатъчно, лесно могат да се досетят, че съм ги излъгал. Животът ми е в голяма опасност, ако остана при тях, затова ме откупете, да си вървим по-скоро.

— Наистина ли камъните нямат никаква стойност?

— Не повече от пясъка, но понеже тези хора са тръгнали за плячка, в краен случай ще ограбят вас.

— Вие сте болен и ако ви купя, няма да можете да вървите — каза Раид Абдула.

— Позволете ми да се кача на една камила само докато се скрием от очите на господарите ми — каза Джим, — а после ще се уверите дали мога да вървя. Те ще ме продадат изгодно, защото ме смятат болен. Но аз съм здрав.

Старият шейх се съгласи и даде заповед да се приготвят за път.

После извика Сайди Ахмед и го помоли да му продаде няколко камъка.

— Бисмиллях! Не! — отговори последният. — Ти ми каза, че те не струват нищо, и понеже си правоверен, не искам да ти продам лъжлива стока.

— Тогава подари ми няколко!

— Не! Аллах да пази Сайди Ахмед! Той никога не прави на другаря си недостоен подарък!

— Аз съм търговец — продължи Раид — и искам да зная какво мога да купя от вас.

— Да! При мене има едно куче християнин!

Арабинът посочи към Джим.

— Господарю, ти ми обеща да ме заведеш на север, не ме продавай! Чакай да се поправя, тогава ще работя за двама!

Но Сайди не обърна внимание на молбата му и го продаде за една риза и една малка шатра от камилска вълна.

Раид Абдула и другарите му, като купиха Джим, заминаха веднага. Оставиха Сайди Ахмед да продължава с шайката си да вади камъните.

Керванът пътуваше така бързо, че робите едва смогваха да вървят след камилите. Бил не можеше да започне някакъв разговор с брат си и чакаше по-удобно време за това. Най-после керванът спря да нощува и моряците се наредиха около Джим.

— Е, братко — каза Бил, — разкажи ни как прекара в пустинята. Ние и сами можем да си представим твоите мъки, защото ги изпитваме от известно време на гърба си. Няма нищо чудно, дето ти се е сторило, че си от толкова години в пустинята.

— Да, според моите сметки излизат четиридесет и три — отговори Джим. — А ти, Бил, като че ли никак не си остарял, откакто те видях за последен път. Преди колко години беше това?

— Преди единадесет.

— Само единадесет?! Не, братко, ти се лъжеш… Скитам се повече от четиридесет години из пустинята!