Майн Рид - Младите роби

Какво трябваше да прави сега? Да гръмне, да вдигне тревога и после да бяга към лагера?

Не! Възможно бе тези страхове да се окажат напразни. Може би човекът, който се бе навел, да бе пазачът арабин. Може би се ослушваше, за да се увери, че наоколо е спокойно и безопасно.

Докато Бил размишляваше така, Голах се приближи пълзешком до него. Промъкна се на около десет крачки и веднага стана.

В този момент Бил позна много добре, че пред очите му стои самият Голах!

През целия си живот морякът не бе изпитвал такъв страх, както сега. Той искаше веднага да изгърми и да побегне към лагера, но сметна, че докато успее да се изправи, черният шейх ще го съсече със сабята си. Затова, цял треперейки от страх, остана да лежи неподвижно.

Голах приближи още и морякът се реши да действа.

Насочи пищова си към черния шейх, дръпна спусъка и веднага скочи на крака.

Разнесе се страшен гръм, последван от ужасен вик.

Бил не дочака резултата на сполучливия си изстрел; той побягна като стрела към лагера, където го посрещнаха изплашените араби. Вдигна се страшен шум: викаха всички и от всички страни — мъже, жени и деца.

Откъм страната, където изгърмя Бил, се чуваше, че някой вика: „Мулей! Мулей!“

— Това е гласът на Голах! — каза круменът на арабски. — Той вика сина си, когото наричат Мулей.

— Сигурно ще ни нападнат! — каза арабският шейх.

Неговите думи още повече засилиха страха на арабите.

Докато те уплашено се лутаха насам нататък, двете жени на Голах взеха децата си и избягаха от лагера. Никой не ги забеляза.

Жените чуха гласа на Голах, от когото се бояха в дните на неговото могъщество, но сега го съжаляваха.

Арабите се приготвиха да посрещнат страшния шейх, но времето минаваше, а врагът не се показваше. След ужасния шум настана гробна тишина и би могло да се помисли, че тревогата, която бе вдигнала целия лагер на крак, е била само безпричинна паника. На изток започна да се развиделява, когато арабският шейх се поокопити и реши да разгледа лагера, за да провери броя на хората си.

Два важни факта не позволяваха да се мисли, че тревогата е неоснователна: пазачът, който беше поставен на юг от лагера, бе изчезнал, изчезнали бяха и двете жени на Голах.

Изчезването на жените обаче се обясняваше много лесно: те бяха избягали при човека, който бе викал Мулей.

Но къде се бе дянал пазачът?

Нима и той бе станал жертва на кръвожадния Голах?

Бил, като смяташе, че е изпълнил задължението си, отиде да спи. Но шейхът заповяда на крумена да го разбуди.

— Попитай го — каза той — защо изгърмя.

— Защо ли? За да убия проклетника Голах, и ако не се лъжа, добре изпълних задължението си на пазач!

Когато тоя отговор бе преведен на шейха, той се усмихна недоверчиво, заповяда да попитат Бил видял ли е черния шейх.

— Дали съм видял Голах? Разбира се! — отговори морякът. — Той беше на четири крачки отпреде ми, когато изгърмях срещу него. Казвам ви, че се махна и няма да се върне вече.

Шейхът поклати глава и отново се засмя недоверчиво.

Тези въпроси обаче бяха прекъснати от известието, че е намерен трупът на единия от пазачите. Всичките се спуснаха да го разгледат.

Главата му беше почти отсечена от шията, което показваше, че ударът е бил нанесен от мощната ръка на Голах. Около трупа се виждаха и стъпки, големината на които сочеше, че не са оставени от другиго освен от грамадните крака на черния шейх.

Сега вече беше съвсем светло и арабите, като оглеждаха южната страна на брега, направиха и друго откритие: на половин миля разстояние видяха две камили и един кон. Като остави едното да пази лагера, шейхът се отправи веднага заедно с всички мъже към това място, за да улови животните.

Като стигнаха там, арабите намериха зетя на Голах, който бе останал да пази животните. Той лежеше на пясъка и като го наближиха арабите, веднага скочи и си протегна ръцете за милост. Не беше въоръжен. Двете жени стояха до него с децата си и изглеждаха много натъжени. Те дори и не вдигнаха очи, когато старият шейх ги приближи. Всичкото им оръжие се търкаляше по земята. Едната от камилите беше убита. Младият негър дъвчеше къс сурово месо, изрязано от гърба и.

Арабският шейх го попита за Голах. В отговор негърът посочи с ръка към морето, където се люшкаха две тела върху вълните. Шейхът заповяда на тримата моряци да ги извадят.

Бяха Голах и синът му Мулей. Лицето на бащата бе обезобразено, а очите му — издълбани.

Отново разпитаха зетя да им разкаже за станалото.