Майн Рид - Младите роби

После се поизправи и забеляза отдалеч някакъв тъмен предмет. Като не знаеше какво е това, пропълзя напред и видя човек, който сякаш се прислушваше като него. Навярно не чакаше приближаването на другаря си, от когото нямаше защо да се крие. „Може би спи — помисли си Голах. — И ако е така, тъкмо удобен случай!“

Продължи да пълзи към лежащия човек. Макар човекът да не мръдна нито веднъж, на Голах някак не му се вярваше, че той спи; спря се отново и устреми поглед с двойно внимание към него. С какво можеше да се обясни неговата неподвижност? Защо той не даваше сигнал за тревога? Голах помисли, че ако съумее да се справи без шум и с този пазач, както с първия, ще може да се промъкне в лагера с двамата си другари, които чакаха резултата от опита му, и да си вземе обратно всичко, което бе изгубил.

Приближи се още малко и видя, че човекът лежи настрана и с обърнато към него лице, наполовина закрито от ръката му.

Шейхът не забеляза оръжието в ръцете на непознатия и си помисли, че няма опасност. Взе сабята в дясната си ръка.

Стоманата блесна в тъмнината.

След караулене два часа напред и назад, без да се, чува друго освен „акка“ и без да се вижда нещо освен сивия пясък, Бил бе започнал да се уморява и много съжаляваше, че старият шейх го бе зачел с доверието си.

През първия час от своето дежурство той внимателно оглеждаше източната страна на хоризонта, като изпълняваше честно длъжността си на пазач. Но понеже до това време не забеляза никакви следи от неприятеля, започна да забравя за опасността и се унесе в мисли за миналото и в мечти за бъдещето — нещо, което твърде често му се случваше. Това занимание обаче скоро му омръзна и като нямаше с какво друго да се занимава, за-почна да разглежда оръжието, което му бе дал шейхът.

„Прекрасен мускетон! — помисли си. — Но не вярвам да ми се падне случай да го употребя тази нощ. Цевта му е много тънка, но куршумът трябва да е голям колкото кокоше яйце. Ако гръмна, земята ще се разтресе… А! Че арабите са забравили да го напълнят!… Как не се сетих да видя това още от самото начало?…“

Като се огледа, Стария Бил видя на земята малка пръчка, взе я и измери с нея дължината на цевта отвън, после я пъхна вътре и видя, че вътрешната й част е по-къса от външната.

По това се познаваше ясно, че пищовът е пълен, но понеже разликата от вътрешната и външната дължина на цевта беше твърде малка, излизаше, че в пищова няма куршум, а само барут. След това морякът разгледа спусъка и видя, че е снабден с евза.

— Сега разбирам — пошепна си, — старият шейх иска само да вдигна голям шум в случай, че видя нещо подозрително. Той не е напълнил пищова с куршум от страх да не го употребя против него. Вижда се, че няма особено доверие в мен! Те искат само да лая в опасната минута, без да мога да ухапя!… Такива да ги нямаме. Ще си намеря ей сега едно хубаво камъче и ще го пусна в Цевта вместо куршум!…

Като кроеше тоя план, Бил започна да дири по брега камъче с нужната му големина, но никъде не намери такова, което да отговаря на цевта, навсякъде напипваше все дребен пясък.

Докато диреше куршум за пищова си, му се стори, че чува човешки стъпки, но съвсем не от тази страна, от която трябваше да чуе условната дума „акка“. Бил се спря и започна да се вглежда внимателно, но нищо подозрително не забеляза.

По време на неволното си скитане из пустинята бе забелязвал много пъти, че арабите лягат на земята, когато искат да се ослушат. Той използва същия способ.

Като легна на земята, направи още едно откритие: в това си положение можеше да вижда много по-далече, отколкото когато е прав. Сега земята му се струваше осветена, а отдалечените предмети се виждаха по-ясно на хоризонта.

Веднага чу шум от стъпки, които му се стори, че идват от противоположната страна.

Не чу повече нищо и предположи, че се е излъгал.

Но едно нещо много го учудваше. Часовоят от лявата му страна дойде много по-близо до него, отколкото друг път, а условният сигнал още не се чуваше.

Бил се обърна и започна да гледа към тази страна. Шумът се прекрати, но недалеч морякът видя човек, който стоеше прав и се оглеждаше внимателно.

Този човек не можеше да бъде пазачът!

Арабинът беше нисък и сух, а тоя, който стоеше сега, беше цял великан. Вместо да каже уговорената парола, той се наведе, сложи ухото си на земята и започна да се ослушва.

Стария Бил се възползва от това и напълни цевта на пищова си с пясък.