Майн Рид - Младите роби

— Имаш право, Бил! — каза Хари. — Аз мисля, че Голах сега е също така нещастен, както и ние самите!

— Какво казваш? — възрази Колин. — Голах е нещастен като нас? Съвършено не! У него има повече енергия, по-силна воля и повече сърце, отколкото у нас тримата.

— Значи опитът му да те накара да умреш от глад говори, че има сърце, нали? — попита Хари.

— Не, за това е виновно неговото варварско възпитание. Сега се възхищавам от него. Видяхте ли как се отказа от водата, която толкова пъти му предлагаха?

— Че в него има нещо чудно, това е истина — каза Хари, — но да се възхищаващ от такъв разбойник, струва ми се, че няма защо.

— Аз съм на същото мнение — намеси се и Бил. — На него можеше да му бъде сега също тъй добре, както и на нас, и аз считам за луд оня, който не иска да бъде щастлив, когато би могъл да бъде.

— Това, което ти наричаш безумие — възрази Колин, — е само една благородна гордост, която го поставя по-високо от всички ни. Той има силна воля и не иска да се подчини на робството. А какво сме ние?

В тази минута круменът насочи вниманието им към шейха.

— Гледайте — извика той. — Голах няма да стои дълго в Сахара, скоро ще видите неговата смърт, гледайте!

Черният шейх стана в това време и повика господаря си, за да поговори с него.

— Няма друг Бог освен Аллах — каза той, — Мохамед е негов пророк, а аз негов слуга. Няма никога да бъда роб. Дайте ми едната жена, едната камила и ще си ида. Мен ме ограбиха, но Бог е велик и такава е неговата воля.

Голах отстъпи, но съвсем не за да избегне мъките на глада и жаждата, робството и смъртта, не защото гордостта му е победена — не! Той отстъпи, воден от друго едно, много по-силно чувство, а именно — отмъщението. Арабският шейх се посъветва със своите хора: безпокойството, което им причиняваше непокорният роб, трудностите при пазенето му, а и убеждението, че е добър мюсюлманин — тези бяха аргументите в негова полза. След продължително съвещание беше решено да се върне свободата на Голах при условие, че той веднага се махне. Голах се съгласи и те му развързаха ръцете. В това време круменът се завтече при господаря на Колин и го посъветва да го пази добре, докато си замине шейхът.

Но тоя съвет излезе ненужен, тъй като главата на Голах в тази минута беше заета със съвършено друго. Той и не помисляше за причините, които го бяха накарали да намрази младия шотландец.

— Аз съм свободен — каза Голах, когато развързаха и двете му ръце. — Ние сме равни, ние сме мюсюлмани, искам вашето гостоприемство — дайте ми да пия и да ям.

Той отиде до кладенеца, утоли жаждата си и получи къс печено камилско месо. Докато се хранеше, Фатима изглеждаше силно огорчена; тя си мислеше, че той е обречен ако не на смърт, то поне на робство, и поради това бе постъпвала така равнодушно, когато той бе страдал.

Тя се забърза към арабския вожд и го помоли да не я дава на мъжа й, но той отговори, че Голах ще вземе със себе си тази жена, която иска, че това е негово право. Арабският шейх и другарите му не измениха на думата си. Мех, пълен с вода, торба със зърна за „соглех“ и още малко най-необходима храна бяха натоварени на камилата, предназначена за Голах.

Тогава черният шейх каза няколко думи на сина си, повика Фатима, заповяда й да върви подире му и замина.

Как бързо се измени положението на Фатима! Само допреди няколко часа славолюбива, жестока и надменна, тя изведнъж се превърна в едно нищо в очите на онези, пред които се бе надувала. Вместо да заповядва на другите жени, сега тя ги молеше да се погрижат за детето й, което се бе решила да повери на тях. Двете жени охотно се съгласиха да изпълнят молбата й. Нито моряците, нито Бил, нито круменът можеха да си обяснят чудното поведение на любимката на черния шейх. Най-сетне, след като се покори на заповедта на своя мъж, нещастната жена се прости с детето си, което може би нямаше никога вече да види.

След заминаването на Голах, два часа преди разсъмване, страшната вест тръгна от уста на уста: всички бяха необикновено развълнувани. Арабинът, който пазеше лагера, отсъстваше от поста си. След това забелязаха, че липсва и една от най-добрите камили, кон и две пушки.

Арабите се заловиха най-напред да проверят робите: всички бяха налице с изключение на сина на Голах. Неговото отсъствие обясни изчезването на животните и пушките, но къде бе изчезнал арабинът, който пазеше лагера? Той по никакъв начин не бе избягал с роба, защото бе състоятелен човек и освен това всичкото му имущество си стоеше в лагера. Но не беше време дълго да се разсъждава, трябваше незабавно да се започне издирване на изчезналите. При първите лъчи на слънцето четирима араби на камили се запътиха да търсят изгубените хора и животни. Всички вярваха, че синът на Голах е отишъл непременно на юг.