Майн Рид - Ловци на растения (Приключения сред Хималаите)

След това се върнаха там, където бяха обядвали. И понеже бяха доста изморени от продължителните си лутания, те се изтегнаха върху скалите с намерение да поспят. Леглото им беше твърдо, но топло, тъй като вътре в големите пещери никога не навлиза студ. В тях температурата е по-постоянна и по-равномерна, отколкото вън, на открито; през лятото е по-хладно, а през зимата — по-топло, така че едва се забелязва някаква промяна в температурата. Във всеки случай двете крайности — голям студ и прекомерна горещина, никога не се усещат. Това е забелязано особено в Мамонтовата пещера в Кентъки, както и в някои други просторни пещери. И по тази причина хората започнали да мислят, че тези, които страдат от гръдни заболявания, могат да имат известна полза, ако поживеят в някоя пещера. Много такива болни са се настанили на постоянно местожителство в Мамонтовата пещера, превърната в уютен хотел, където имат възможност да се радват не само на удобства, но и на разкош! Твърде възможно е приятната и равномерна температура под земята значително да продължава живота на заболелите от туберкулоза в по-лека форма, но доста съмнително е дали по този начин те могат да бъдат напълно излекувани, или щом болният напусне подземното си жилище, коварната болест отново го застрашава.

Но Карл, Осару и Гаспар не се интересуваха от умерената температура в пещерата. Те с радост биха я заменили с най-горещата страна на тропика или с най-леденото място на Арктика. Хапещите комари на Юга и хапещият студ на Севера бяха за предпочитане пред този мек и еднакъв климат, пред тая мрачна атмосфера, където никога не е прониквал слънчев лъч, нито пък е прехвърчал сняг.

Но въпреки че имаше за какво да се тревожат, и тримата бяха толкова уморени, че скоро се отпуснаха и унесоха в дълбок сън.

Те си поспаха доста време, макар и да не знаеха дали беше през деня, или през нощта. Можеха само да гадаят, като се мъчеха да си спомнят колко време бе изминало, откак влязоха в пещерата. Но за да разберете колко недостоверни са подобни догадки, достатъчно е да ви кажа, че между техните предположения имаше разлика от цели дванадесет часа.

Карл мислеше, че бяха скитали из пещерата почти два дни и една нощ, докато другите настояваха, че са прекарали дванадесет часа по-малко.

За да подкрепи убеждението си, Карл спомена за техния вълчи апетит, сигурно бе изминало доста време, за да огладнеят толкова много. Освен това техният продължителен сън ги караше да вярват, че са спали именно през нощта — естественото време за почивка, което нервите познават и без часовник. Карл обаче си призна, че вторият му довод не беше много основателен, защото, когато човек прекара една нощ без сън, нервите му са готови да почиват на другия ден по което и да е време.

Все пак твърде е възможно Карл да беше прав. Дълго бяха скитали насам-натам и често си бяха почивали. Мрачни предчувствия ги измъчваха и ги караха да се движат непрестанно. Нищо чудно тогава, че бяха загубили всякаква представа за изминатото разстояние, както и за времето, което беше изтекло тъй безплодно. Поставянето на стълбата до скалата им бе отнело доста време и първият ден бе почти изминал, когато влязоха в пещерата. Ето защо твърде възможно е, че бяха легнали да спят през втората нощ от своето пребиваване в мрачното подземие.

Така или иначе те бяха спали дълго и дълбоко, макар и неспокойно. Сънуваха, че се срещат с мечки и със свирепи рунтави бикове, че увисват над страшни пропасти, в които едва не падат, че са изправени пред високи скали и напразно се опитват да ги изкачат. Но разбира се, твърде естествено беше нашите ловци да сънуват подобни сънища.

Неестествено обаче беше събуждането им. Вместо да посрещнат светлата зора на новия ден и ведрите простори, те не виждаха нищо — наоколо беше непрогледен мрак. Вместо да доловят песните на ранобудните птички и веселите звуци на пробуждащия се живот, те не чуваха нищо — наоколо царуваше гробна тишина!

Да, това място можеше да им стане гроб; за известно време — гроб за живопогребани; но рано или късно — гроб за техните бездушни тела, гробница за техните кости.

Ето с такива мисли се събудиха нашите пътешественици. Сънищата им не бяха толкова страшни, колкото действителността, която ги обкръжаваше.

Ако сънят на човека не се влияе от липсата на светлина, то още по-малко се влияе неговият апетит. Тримата ловци още един път потърсиха мечите лапи и ги довършиха без сол, без хляб, без да ги варят или пекат.