Майн Рид - Ловци на растения (Приключения сред Хималаите)

Вие, които живеете в страни, където има достатъчно мас и прясно масло, едва ли можете да си представите какво значи да липсват тия два важни продукта. Свинята, това ценно животно, задоволява нуждите от мазнини в повечето цивилизовани страни; а вие едва ли можете да оцените важността на този артикул, докато не попаднете в страна, дето прасето не влиза в числото на домашните животни. В такива места и половин лъжичка мазнина има голяма цена, защото без нея готвенето е трудно, а сготвеното — безвкусно.

Поради такива съображения съдбата на мечката беше решена. Ловците знаеха, че тия животни дават голямо количество доброкачествена мас, от която те се нуждаеха сега и щяха да се нуждаят още повече през дългите зимни нощи. А може би в пещерата имаше и други мечки — толкова по добре! колкото и да са, те трябва да бъдат убити.

Но Гаспар изтъкна и друга причина, което спомогна да решат да влязат в пещерата — причина много по-важна отколкото убиването на мечката.

— А не се знае — каза той — дали няма да можем да напуснем долината именно през тая пещера… Представете си, че тя върви нагоре и има друг изход на върха на планината или от другата страна.

И Карл, и Осару бяха изненадани от този намек; загатнатата възможност ги развълнува дълбоко.

— Чел съм за огромни пещери. — продължи Гаспар, — които водят от единия край на някоя планина до другия. Например Мамонтовата пещера в Америка, от която са изследвани вече цели дванадесет мили! Защо и тази да не е нещо подобно? Казваш, че ти се сторила дълбока, нали, Карл? Тогава нека да я изследваме и да видим накъде води.

Това беше Слаба надежда наистина, но все пак надежда! Навярно по-лесно щеше да бъде да се изследва пещерата, отколкото да се построят стълби за изкачване на скалата. Освен това, след като отново бяха огледали гранитната стена, те бяха стигнали до заключението, че никакви стълби не можеха да им помогнат и бяха престанали да мислят за тях. Ако пещерата наистина има и друг изход, тогава нашите ловци биха могли да се спасят от този ужасен затвор и това да тури край на всичките им тревоги.

Тия надежди, които почти изцяло бяха плод на тяхната фантазия, ги поуспокоиха за известно време. Решиха да влязат в пещерата на другата сутрин. Наистина слънчевата светлина нямаше много да им помогне и те можеха преспокойно да започнат изследването си още тая нощ, но не бяха готови. Трябваше да се снабдят с факли, с някое чепато дърво, по което да се изкачат на площадката — а за това се изискваше време. Те щяха да си приготвят всичко необходимо за утрешния ден.

Доволни от това си решение, те се завърнаха в хижата и веднага се заеха да приготвят факли и да издялат дървото, което да им послужи вместо стълба. Трябваше да помислят и за някои други подробности, повечето от които бяха свършени, преди да си легнат.

Щом се развидели, и тримата пак се заловиха за работа. Най-после всичко необходимо за изследване на пещерата беше готово и рано-рано те поеха пътя към скалите.

Двама носеха „стълбата“ — тънко борово дърво, дълго около четиридесет фута, по което с брадвичката бяха направили нарези, раздалечени един от друг от дванадесет до осемнадесет инча. Тънкият край на дървото беше оставен непокътнат, тъй като самите клони, отрязани малко по-далеч от основата, образуваха къси чепове, които щяха да послужат вместо стъпала, дори по-добре и от самите нарези.

Колкото и да е тънко едно дърво, щом е дълго четиридесет фута и е сурово, то представлява достатъчно тежък товар за двама едри мъже. Това дърво не беше съвсем сурово; за щастие ловците бяха намерили един отдавна повален бор, който беше поизсъхнал и станал доста лек. Въпреки това обаче то поизтощи силите на Гаспар и Осару, които го носеха. Карл се бе натоварил с пушките, факлите и с дългото копие на Осару. А Фриц носеше само опашката си, но я носеше гордо и някак си наперено, сякаш съзнаваше, че го очакват необикновени събития и че тоя ден ще падне хубав лов.

Ловците напредваха бавно, спираха и почиваха често и след два часа пристигнаха в теснината под площадката.

Измина още един час, докато изправят и нагласят стълбата. Вместо да я сложат там, дето Карл се беше качил предишния ден, ловците я поставиха точно срещу входа на пещерата, понеже там имаше удобна пукнатина, която можеше да я задържи здраво и да не й позволи да се измести — важно обстоятелство за една такава примитивна стълба. В тая именно пукнатина те поставиха върха на дървото и то прилегна чудесно. После натрупаха цял куп едри камъни около долния край, за да не може той да се подхлъзне или извърне настрана. По този начин стълбата стана устойчива, като че бе стегната в менгеме. Оставаше само да се изкачат по нея, да запалят факлите и да влязат в пещерата.