Майн Рид - Ловци на растения (Приключения сред Хималаите)

И нашите пътешественици видяха рядка картина. Тук някоя птица леко плуваше, впила поглед в кристалната повърхност; там широката опашка на друга стърчеше нагоре, а тялото й не се виждаше под водата; по-нататък трета беше потънала цяла и само кръгообразните вълни показваха къде е, четвърта се бореше с някаква голяма риба, която блестеше в човката й, подобна на щипци; пета вече хвърчеше със своята люспеста плячка и я отнасяше към лодката. Така и дванадесетте птици бяха всецяло отдадени на това необикновено занимание, за което бяха обучени. И езерото, което преди това беше спокойно и гладко като огледало, скоро се покри с вълни, с кръгообразни водовъртежи, с мехури и пяна, сред които големите птици се спускаха, гмуркаха и пляскаха с криле, гонейки своя лов. Напразно рибите се опитваха да избягат — корморанът може да се спуща бързо във водата и да плува под нея не по-бавно, отколкото на повърхността. Гърдите му, подобни на носа на кораб, порят водата като стрела. Употребявайки силните си криле вместо гребла, а широката си опашка вместо кормило, птицата може да се обръща изведнъж, накъдето си иска, или да се впуска напред с невероятна бързина.

Нашите пътешественици имаха възможност да наблюдават нещо особено. Ако някоя от птиците хванеше необикновено голяма риба, преголяма, за да я занесе до лодката, то тогава няколко други птици се спускаха нататък, за да й помогнат да пренесе плячката.

Вие навярно се учудвате как тия птици, които се хранят с риба, не поглъщат рибата, която улавят, а я занасят на господаря си. С по-младите птици, както и с тия, които не са напълно обучени, такива дребни кражби се случват понякога. Но в подобни случаи ловецът взима предпазни мерки — слага на шията на птицата специална халка, внимавайки халката да не се смъкна до дебелата част на гърлото и да задуши птицата. С добре дресирани птици тази мярка е съвсем излишна. Независимо от това, дали са гладни или не, те донасят целия свой улов на господаря си, който ги възнаграждава за техния честен труд, като им подхвърля по-малките и не толкова ценни рибки.

От време на време някоя птица я домързява и стои над водата, без да изпълнява своите задължения. В такъв случай риболовецът се приближава с ладията, протяга бамбуковия си прът, удря силно във водата близо до мястото, където ленивката се е застояла, и започва да й се кара. Почти винаги това дава добър резултат: крилатият рибар стреснат от добре познатия глас на своя господар, почва да работи с нови сили.

Този лов продължава няколко часа, докато птиците се изморят. Тогава господарят им позволява да се приберат и да кацнат върху лодката, където той сваля халките им, храни ги и нежно ги милва.

Нашите пътешественици не дочакаха да видят този край, а продължиха по-нататък. По пътя Карл разправи на Гаспар как не много отдавна, до царуването на Чарлз I, из много страни в Европа, особено в Холандия, са обучавали обикновения корморан да лови риба по същия начин и че в наши дни той се прилага доста често в много области на Китай, където пазарищата на някои от най-големите градове са снабдявани с риба, уловена само от корморани.

И наистина няма други хора на света така изкусни в култивирането на растения и дресиране на животни като теснооките жители на Небесната империя.

Когато човек напусне морското равнище и почне да се приближава към някоя висока планинска верига, той навлиза в обширна област, пълна с хълмове и дълбоки клисури, прорязани от бързеи и буйни рекички. Тия хълмове не могат да се сравняват с грандиозната планинска верига освен по широчината, която при първоразредните планини достига от двадесет до петдесет мили. Такива хълмове лежат от двете страни на високата планинска верига — Андите — в Южна и Северна Америка, както и в полите на Скалистите планини и на Алигените. Срещат се и в Италия, в полите на Алпите. Французите наричат тия хълмове „пиедмон“, а в нашия език те носят не по-малко подходящото име „предпланини“.

И индийските „Алпи“ не са лишени от тази геологическа особеност. В полите на целия им южен склон, обърнат към индустанската равнина, се простира пояс от предпланини, на места широки повече от петдесет мили. Те се отличават със своите стръмни възвишения, дълбоки долини и клисури, бързи пенливи потоци и, естествено, с дивни, живописни гледки.

По-ниската част на този предпланински пояс, която се намира непосредствено до топлите равнини, е позната на европейците под името тераи. Тераи е неправилна ивица земя, от десет до тридесет мили широка, и се простира покрай цялата основа на Хималаите от реката Сутледжа до Горен Асам. Това е една особена област. Тя не прилича нито на индийските равнини, нито на Хималайските планини, а и флората и фауната й са съвършено различни. Различен е и климатът й — нездравословен, маларичен, един от най-смъртоносните в света. Ето защо Тераи е почти ненаселена земя; единствените й жители са полудивите мехи, чиито разпръснати жилища се намират на големи разстояния едно от друго.