Майн Рид - Бялата ръкавица

Когато обвинителят и съдията са един и същи човек, сигурно е, че ще последва присъда. В случая със сър Мармадюк обвинителят беше самият крал. Стар Чамбър беше само една маска, средство, за да върши кралят произволите си, а същевременно закрила от отговорността за тези произволи.

Съдебният процес беше такъв фарс, сякаш се състоеше пред кардиналския съвет на светата инквизиция. Наистина и Стар Чамбър, и Върховният съд много напомняха на страшния съд на инквизицията; и като него, макар и абсурдни по форма, тези съдебни процеси твърде често имаха трагичен край.

Съдебният процес на сър Мармадюк, подобно на много други по онова време, беше подигравка с правосъдието, само една формалност, за да се зачетат ония жалки останки на свобода, конто все още се срещаха в конституцията.

Съдът го беше осъдил предварително.

Необходимо бе само Стар Чамбър да утвърди вече взетото решение, а жестоките съдии сториха това незабавно, с много малко шум и формалности.

Рицарят беше обвинен в предателство към короната в конспирираме срещу краля.

Обвинението бе доказано и престъпникът бе осъден да умре по начина, по който умираха политическите престъпници по онова време. Присъдата беше да бъде обезглавен на ешафода.

Той дори не можа да види своите обвинители и не знаеше кои са тези, които свидетелствуват срещу него. Но най-сериозното обвинение — това, че е присъствувал и е говорил на нощното събрание в Стоун Дийн, не оставяше никакво съмнение, че Ричард Скарт е бил един от тези, които са свидетелствували против него.

През време на следствието обвиняемият беше държан в пълно неведение както за свидетелите, така и за показанията против него.

Никой не беше допуснат да говори в негова полза — не му позволиха дори и адвокатска защита; много преди съдебният процес да завърши, той вече знаеше какъв ще бъде краят му.

Не беше удар за него, когато председателят на този несправедлив съд произнесе с фалшива тържественост смъртната присъда.

Но беше страшен удар за две нежни сърца, когато след съдебния процес синът му Уолтър бързо се завърна в къщи и занесе тъжната вест в господарския дом Бълстрод, който скоро щеше да се лиши от своя господар. Никога Ричард Скарт не си бе служил по-умело с лицемерието си, отколкото в този скръбен час.

Децата на неговата жертва почти повярваха в приятелските чувства на капитана.

Изразите му на съчувствие изглеждаха толкова искрени и бяха толкова често повтаряни, че Уолтър и Лора почти повярваха в неговата невинност, а дори и Мериън се разколеба в съмненията си за честността на този опитен измамник.

Ако сър Мармадюк би могъл да влезе във връзка с тях, нямаше да има опасност от подобна заблуда. Но не му беше позволено.

От момента на арестуването му неговият враг беше взел всички възможни мерки, за да предотврати това.

Раздялата с децата му стана в присъствието на Скарт, където нито една дума не можеше да бъде казана, без да бъде чута.

По-късно от килията в Тауър не му беше разрешено да поддържа никаква връзка с външния свят — нито преди, нито след съдебния процес.

Позволиха на сина му Уолтър да го види само за няколко минути, но и тогава наоколо имаше шпиони и тъмничари, които слушаха всяка разменена помежду им дума.

Сър Мармадюк не намери възможност да съобщи на своя син дори подозренията си, че човекът, който така шумно изразява съчувствието и приятелството си, е не само негов враг, но той именно го е предал.

За Уолтър, Лора и Мериън всичко това остана неизвестно. Те дори ме се сетиха да се замислят за причината, поради която Скарт отсъствува от къщи — тъкмо през двата дена на процеса.

Те и не подозираха, че лицемерният злодей — толкова щедър в изразите на състрадание и съчувствие, тъкмо тогава присъствуваше лично в Стар Чамбър, тайно свидетелствуваше против обвиняемия и щедро даваше показания, които доведоха до присъдата.

На сутринта, след като обитателите на дома Бълстрод узнаха тъжната вест, Мериън Уейд се намираше в стаята си, обхваната от двойна скръб.

Испанците имат една поговорка „Клин клин избива“ ( un clavo saca otro clavo), c което искат да кажат, че едно сърце не може да побере две скърби едновременно, а едната трябва да отстъпи на другата.

Тази поговорка е вярна, но подобно на много други отстъпва при известни обстоятелства.

Ако новата скръб е по-силна от старата, може за известно време да я смекчи, може дори да я излекува. Но ако е по-слаба, след известно време старата скръб се връща и отново надделява в сърцето.