Ерих Ремарк - Спирка на хоризонта

Мо Филби потопи пръстите на краката си в басейнчето и остави салфетката.

— Подайте ми една цигара.

Тя стана, но не посмя да излезе от сянката под силното слънце.

Кай й подаде огънче, Мо наклони глава малко напред, ръката с огънчето леко се повдигна към нея, на нивото на устните й; видя я толкова близко и ясно, колкото никога досега; шоколадовия тен, заобления маникюр, лицето й също изглеждаше близо; и изведнъж, на мъждукащата светлина на кибритената клечка, която правеше ръката и лицето й по-матови и тъмни в светлината на деня, в това обичайно движение, при вдишването на първия цигарен дим, при което почти отсъстващият й поглед се спря върху Кай, в този миг тя разбра, че го обича.

Беше така изненадана, че се почувства безпомощна. Неочакваното дотолкова я облада, че усети слабост и нужда да се облегне. Тя постави ръка върху пръстите му, като че ли искаше да насочи огънчето; държеше се като на пиацата, без никакви задръжки. Само едно движение и всичко щеше да се превърне в себеотдаване.

Кай не би имал абсолютно нищо против отношенията му с нея да станат по-интимни. Често се бе забавлявал с подобна мисъл; а сега, при тези обстоятелства, идеята напълно му допадаше.

И все пак изпусна момента — въпреки че притежаваше верен инстинкт, който му помагаше при събития от важен характер и беше достатъчно гъвкав, за да не го издава, а просто да го използва, пред типа, чийто представител беше Мо Филби, той ставаше нерешителен, ако се познаваха достатъчно дълго.

Тя принадлежеше към обърсващата средна класа, у която единственото истинско нещо изглежда бе хазартът. С това тя не ставаше по-незначима, но игра в такива размери изисква все пак всеобхватна човечност и духовна дистанция, за да си струва заниманието с него и да не изпадне човек в заблуда.

У Мо Филби всичко това се намираше в изобилие, за да може с финес да предизвика зло, но беше прекалено малко, за да открие със сигурност едно чувство. И тъй като това може би й се случваше за първи път в живота, се стигна до трагикомедията — тя, винаги сигурна във всичко, при вземане на това решение допусна грешка, и целият й рафиниран арсенал, доказан в множество случаи, сега, когато за пръв път й бе така необходим, не само че отказа, а направо й пречеше.

Съпротивата правеше безпомощността й да изглежда преднамерена и Кай откри игра там, където всъщност я нямаше.

Той се спря и моментът отмина.

Мо Филби се почувства отхвърлена, без да забележи, че изобщо не беше разбрана. Само градусът на чувствата й беше мерило — и тъй като почти го бе преодоляла, изпита срам, обида, беше така огорчена, но искаше възможно по-бързо да оправи нещо, което изобщо не се бе обърквало.

Тя пожела да се защити с най-близкото, което й попадне. Като се опитваше да обърне ситуацията и да мотивира влечението си към Кай с интерес към някой друг. Мърфи беше най-доброто прикритие. За да реагира незабавно, тя пристъпи без грам дипломатичност.

— Разбрах, че сте направили конструктивна промяна в колата си? — запита тя и седна отново.

Кай беше озадачен от рязката промяна на темата, която не можеше да разбере. Той кимна утвърдително.

— Да, би трябвало да е подобрение. — Сега той стана по-предпазлив и последва следата, по която трябваше да бъде примамен. Започна да дебне. — Чули сте за това — краят увисна във въздуха.

Филби веднага отвърна и се предаде, за да не бъде предадена:

— Да, от Мърфи.

— Така значи, Мърфи.

— Да, той ми спомена за това. Смята, че е важно.

— Е, не чак толкова.

Мо Филби стана по-спокойна, защото усети, че Кай се поддаде; сега продължи ролята си, стигна по-далеч, отколкото всъщност възнамеряваше; но тъй като това й се стори по-малкото зло, тя продължи охотно и пое дружески тон.

— С това състезанието не губи ли част от своето очарование?

— За Мърфи — сигурно.

— Смятам, че и за вас. Точно за вас. Та вие не карате, за да спечелите на всяка цена, а заради напрежението. — Тя си позволи още един малък натиск. — Вие обичате непредрешените ситуации, нали?

Кай стана толкова любопитен, че почти успя да отгатне истината. Който напада така директно, сигурно се чувства застрашен другаде. И той пристъпи към нападение.

— Смятате, че ще бъде по-интересно, ако шансовете се изравнят?!

— Да. — Тя въздъхна. Като че ли опасността беше попреминала.

— А вие специално ли държите на това? — Кай дори не я погледна при този въпрос.

Малко стресната, тя замълча.

Той стана и след малко се върна с къс хартия в ръка и й я подаде.