Джоана Ръс: Едно старомодно момиче

Още известно време го измъчвам като си играя с него, след което го поглъщам като пъпешово семе — толкова е хубаво, когато е вътре! — а Дейви стене впил език в устните ми с размътен поглед, събрал всички свои възприятия в мястото, където съм го притиснала.

Не го правя често, но този път го доведох до оргазъм като пъхнах пръст в ануса му — конвулсии, пламенни възклицания, объркани думи докато чувствата му експлодираха в мен. Ако се бях забавила още съвсем малко сигурно щях да се изпразня заедно с него, но предпочитам да го направя по-късно — когато Дейви се гърчи в утихващите тремори на преживяното удоволствие, а малкият Дейви е мек, гъвкав и влажен. В тези мигове Дейви е завладян от някаква тайнствена покорност. Сграбчвам го с вътрешността си, отпускам се върху него като същевременно галя мускулестия му врат, кичурите под мишниците му, бедрата, гърдите, красивото лице. Мачкам и дращя кожата му докато цялата ми вътрешна структура сякаш хълца, разтърсвана от тази малка заровена в мен пръчка, устните ми мълвят беззвучно, аналният сфинктер пулсира, полулунието под пубичната кост конвулсивно се свива и разпуска.

Дейви е мой. Аз го притежавам напълно. Изтягам се блажено върху него, разтоварена до върховете на пръстите си, но все още леко потръпваща. Страхотно беше. Тялото му е мокро — под мен и вътре в мен.

Вдигам поглед за да видя…

… Прис. Елинор. Кей.

— За бога, това ли е всичко! — възкликва Елинор.

Изправям се, погъделичквам го с нокът и се приближавам към тях.

— На място, Дейви — това е една от кодовите думи, които Къщата „разбира“, централният компютър ще изпрати серия от сигнали до имплантираните в мозъка му електроди и Дейви ще се изтегне безгрижно. Когато подам до централния компютър командата „спи“ Дейви ще заспи. Той е просто един великолепен придатък на Къщата. Струва ми се, че оригиналния зародиш е бил шимпанзе, но цялото му поведение сега се контролира изкуствено. Разбира се, той изпълнява един минимален обем от функции напълно самостоятелно — яде, отделя, спи, упражнява се — но дори и тези функции са под постоянен компютърен контрол. Но в центъра на неговото съществувание съм аз.

Теоретически е възможно Дейви да притежава някаква примитивна форма на съзнание (скрито в някой ъгъл на мозъчето му). Понякога се чудя дали Дейви не е поет по някакъв свой, особен начин? Неговото съзнание, каквото и да е то, не е нищо друго освен постоянната възможност за усещане, то е интелектуална абстракция, живописен но празен словоред от думи. Душата на Дейви е някъде другаде, тя е външна душа. Душата на Дейви е в неговата красота.

— Левкотомиран — произнася гневно Кей. — Лоботомиран! Лишен от детство!

— Глупости — отвръща Елинор. — Та Те вече не съществуват. От десетилетия. Какво е това?

Казах им. Елинор обгърна с ръка Кей докато аз и разясних колко е погрешна широко разпространената теория, че в миналото мъжете са притежавали жените така, както сега аз притежавам Дейви, че за тях жените са били това, което за мен е Дейви. Убедих я, че всичко това е просто едно измислица. Пълна глупост.

— Масово невежество — заключи Елинор. Обеща някой път да ни разкаже как е било в действителност.

Прис не можеше да отдели очи.

— Много ли е скъп? — запита тя (и се изчерви). Позволих и да го опита. Преди това трябваше да го препрограмирам, разбира се. Измъкнахме се на пръсти и ги оставихме да се забавляват. „За пръв път — твърдеше Прис — виждам такава одухотвореност в очите на едно същество.“

И тя е права. Трябва да знаете, че е права. Душата на Дейви е в неговата красота. Колко трогателно, че Дейви никога не ще може да го осъзнае. Красотата е всичко в него, а красотата е винаги пуста, винаги външна.

Не е ли така?

© 1974 Джоана Ръс

© 1997 Юлиян Стойнов, превод от английски

Joannа Russ

An Old-Fashioned Girl, 1974

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|МЕЧЪТ НА ОСМОГЛАВИЯ (МАЙСТОРСКА ФАНТАСТИКА)]]. 1997. Изд. Неохрон, Пловдив; Изд. Орфия, София. Алманах за остросюжетна литература SF Трилър, No.28 Алманах Съставител: Красномир КРАЧУНОВ, Веселин РУНЕВ. Превод: Христо ПОЩАКОВ, Кънчо КОЖУХАРОВ, Вихра МАНОВА, д-р Юлиян СТОЙНОВ, Красномир КРАЧУНОВ. Предпечатна подготовка: А. ДУЛЕВА. Формат: 110×165. Страници: 192. Цена: 35.00 лв [стара цена: 1 100.00 лв.].

Съдържание:

Майсторска фантастика (въведение) — с.3;

SF Трилър се завърна — с.4;

[[521|Топката]], Крис КРИСТОФЪРСЪН / пр. Кънчо КОЖУХАРОВ [указан като превод, всъщност той е автор на този разказ] — с.5;