Николай Райнов: Чудната крава (Арабска приказка)

— Хайде да идем да нахраним птичето, както правят близнаците, та и на нас да даде плодове.

Момчето се съгласило. Взели черния хляб и отишли край реката. Но птичето, щом ги видяло, изхвръкнало от гнездото. Те го чакали, чакали — то не се върнало. И понеже били изгладнели, изяли половината хляб.

По едно време почнал да ги свива корем. Те не знаели, разбира се, че хлябът е отровен. Но момичето се уплашило да не би майка им да се скара, че са яли от хляба за кучетата.

— Недей казва на мама къде сме били и какво сме правили — рекло то.

— Няма да казвам.

И те останали все още да чакат птичето. А болката се усилвала.

— Боли ме коремът — оплакало се момчето. — Да си вървим. Птичето няма да дойде.

— И мене ме боли — рекло девойчето. — Хайде да си вървим.

И се прибрали.

Тая вечер сираците не отишли при гнездото, защото не намерили хляб, а ги било страх да поискат. През нощта доведените деца умрели. В леглото им намерили половината черен хляб.

Мащехата се озлобила още повече срещу заварените деца. Отишла, та изгорила храста заедно с гнездото и изпъдила сираците.

— Махайте се оттук! — викнала им тя. — Вие сте отровили децата ми с проклетите плодове, които вземахте от гнездото.

Братът и сестрата отишли край реката и седнали до изгорения храст. Те почнали да плачат, че им отнели и последната утеха. Но ето че прелетяла една златна пчела, забръмчала около храста — сякаш търси нещо — и кацнала на рамото на момчето.

— Ела, ела! След мене, след мене! — казвала тя.

Близнаците тръгнали. Пчелата литнала и ги повела. От време на време тя кацвала на някое цвете — да се отмори и да посмуче малко сок. Тъй братът и сестрата вървели дълго. Най-после навлезли в една гъста гора. Пчелата ги отвела пред голяма пещера. В хралупата имало пити мед от диви пчели.

— Тая пчелица е много добра — казало момичето. — Изглежда, че тя ще ни бъде сега като майка. Но ако посегнем да вземем от меда — няма ли да ни ужилят пчелите?

Пчелата разбрала, види се, това. Тя почнала да бръмчи и да обикаля около дървото. Изведнъж всички пчели, които били в хралупата, изхвръкнали и полетели с нея. Тя ги отвела на друго дърво и те почнали да правят пити там, а оная хралупа оставила на децата.

От оня ден сираците заживели в пещерата. Те се хранели с мед и плодове. Пчелата се грижела за тях, както се грижи майка за децата си. Потрябва ли им нещо, помолвали я да им го даде и наистина го намирали в хралупата. Тъй порасли те. Момчето станало едър и силен момък, а девойчето — стройна и хубава мома.

Един ден пчелата казала на момъка:

— Занеси една пита мед на царя!

Момъкът взел една пита, завил я в широки листа, турил я в кошница, която бил изплел, и тръгнал със сестра си. Пчелата ги водела. Столицата на онова царство била много далече, но вечерта, като легнали да преспят, пчелата забръмчала над близнаците и те се събудили пренесени накрай града. На заранта отишли в двореца и казали, че носят дар на царя.

В онова царство хората не знаели какво е мед. Царят хапнал от питата, както си е с восъка. Медът много му се усладил. Той запитал има ли още.

— Има — рекъл момъкът, — но е далече: чак в гората.

— Ще идеш да донесеш, момко. Ще те наградя богато. А това момиче сестра ли ти е?

— Сестра ми е, царю честити. Ние с нея никога не се делим. Близнаци сме.

През цялото време царят гледал все в момата. Види се, харесала му. В онова царство хората били черни. И царят им бил черен. А близнаците били бели. Те се били родили в друго царство.

Царят най-после рекъл:

— Тая мома ще ми стане жена. Тя ще бъде царица. Съгласна ли си?

— Съгласна съм, царю честити — отвърнала тя.

— А ти даваш ли я? — запитал той момъка.

— Давам я, царю честити, щом е съгласна.

Царят се оженил за момата. В това време долетяла златната пчела. След нея хвърчели всички други пчели от гората.

— Какви са тия мухи? — викнал с досада черният цар и почнал да маха с ръце, като видял, че налитат на него.

— Недей ги пъди! — казал кротко момъкът. — Не са мухи, а пчели. Те правят меда, който толкова ти се хареса.

— Тъй ли? Тогава нека останат.

И пчелите наистина останали. Момъкът им съградил кошери. Оттогава и в царството на черните хора се завъдили пчели, а момъкът и момата заживели щастливо в двореца на черния цар.

© Николай Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Николай Райнов. Източни приказки

Редактор: Иван Гранитски