Дебора Райли - Фалшивият годеник

— И аз също — призна си, въпреки че нямаше да разкрие, че спонтанното й решение бе плод на щастливата случайност.

Ако не беше минала покрай саксията точно в този момент и не беше чула отчаяното признание, никога нямаше да й хрумне подобна идея. Но финансовото състояние на Хелион беше тема, която нямаше да обсъжда с никого, дори и с най-скъпата си приятелка.

— Какво му каза? — поиска да узнае Ана, очевидно очарована пред тази пикантна случка в иначе скучното й всекидневие.

Джейн се поколеба — не знаеше дали да разкрие откачения си план. От друга страна добре познаваше Ана, за да знае, че нямаше да се спре, докато не узнае цялата истина — тази жена можеше да бъде толкова упорита, колкото ловджийска хрътка.

— Това трябва да си остане между нас — предупреди я.

Ана се намръщи.

— И пред кого да се раздрънкам? Леля ми е отвеяна, ти си най-добрата ми приятелка. Разбира се, остава ордата от обожатели, но…

— Добре де — съгласи се, смеейки се Джейн.

— И така? — Ана се наведе напред, цялата в слух и очакване.

— Направих предложение на господин Колфилд.

Сините очи светнаха от удоволствие, предвкусвайки скандала.

— О, Джейн, страшна шегаджийка си.

Джейн се размърда върху мястото си. Ако обществото я задължаваше да стои седнала цяла вечер, домакинята можеше да предложи поне по-удобни столове.

— Не този тип предложение — отговори може би по-сурово, отколкото искаше, — а бизнес сделка.

По лицето на Ана се четеше известно разочарование.

— Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина. За теб е винаги бизнес — оплака се тя. Не разбираше страстта на приятелката си да движи сама огромното си богатство. От друга страна Джейн беше щастлива само когато планираше нова инвестиция. — И какво му предложи? Мина за въглища, коприна, подправки?

Джейн стисна ветрилото си и се поизправи на стола си.

— Предложих му пет хиляди либри, за да се преструва, че ме ухажва.

За пръв път Ана изгуби дар слово. Отвори веднъж уста, после два пъти, преди да може да издаде звук.

— Какво?

Неспокойна да види, че е успяла да скандализира приятелката си, която от нищо не се впечатляваше, Джейн се защити.

— Ана, уморих се ме тикат в ъгъла и да се отнасят към мен като към прокажена. Никога няма да се запозная с някой подходящ кандидат, ако не се запозная с няколко. Трябваше да направя нещо, пък било то и нещо толкова отчаяно.

Настъпи друга пауза, в която госпожица Халифакс анализираше обяснението й и кимаше с глава.

— И какъв по-добър начин да станеш център на вниманието от това да прелъстиш най-известния негодник в цял Лондон? — усмивка осветяваше лицето й. — Брилянтно, абсолютно брилянтно.

Джейн не се чувстваше брилянтна. По-скоро, с всеки изминал момент се чувстваше като съвършена тъпачка. За пореден път.

— Така мислех тогава. Сега започвам да се питам дали не съм полудяла.

Ана пропусна думите й покрай ушите си.

— И той прие ли?

— Обеща, че ще помисли над предложението ми.

— Добре, добре! Ухажвана от Хелион! Каква чудесна идея! — започна да си играе с ветрилото, после погледна дяволито Джейн и попита: — Как е той?

В интерес на истината Джейн не очакваше такъв въпрос и не знаеше как да отговори. Как е той? Въпреки нервността си, а може би благодарение на нея, бе успяла добре да го разгледа. Не само заради мъжката му красота, макар че несъмнено и тя бе достатъчна да очарова, която и да било жена. На лунна светлина изсечените му черти притежаваха неземно съвършенство и косите му светеха като посребрена коприна. Без съмнение, ореолът на мистериозност бе това, което бе ускорило пулса на Джейн. Нямаше спокойствие в душата на този екземпляр, нито в тревожните му черни очи. Напротив, една разтърсваща сила бушуваше в дълбините му.

Изведнъж Джейн забеляза, че Ана е присвила очи, опитвайки се да прочете мислите й, и сви рамене.

— Представителен и очарователен, разбира се.

— Това вече го знам — отвърна с ирония.

— Добре тогава: изненадващо интелигентен и не толкова суетен, колкото очаквах.

— И ужасно съблазнителен?

Джейн потръпна против волята си. Фактът, че знаеше за липсата на интерес от негова страна, не пречеше на женските й инстинкти да я предават. Само от близостта му й настръхваше кожата. Какво ли щеше да е, ако наистина я желаеше? Ако ръцете му я погалеха? Или пък я целунеше с онази страст, с която го правеха измислените образи от сънищата й? В стомаха си почувства зараждането на една смущаваща възбуда и побърза да я потуши.