Радой Ралин - Кадровикът Теофраст

Но аз работя по системата: никой от предидущите не знае у кого ще попадне материалът и през колко етапа ще мине.

Трябва да призная ведущата роля на критиката, която е била винаги определено и исторически-оправдано ласкава спрямо мен. Но аз тъй лесно не се замайвам от нейните хвалби, впрочем те сега за мен нямат никакво значение, защото аз вече съм завъртял машинката и ако някое критиче с временно жителство и институтски амбиции се опитва да я спре, като си въвира писалката в колелата й, ще счупи не само писалката, но и ръчицата си. Това е до обективната истина на въпроса. Субективно погледнато, аз ясно съзирам моите грешки и имам достатъчно вътрешни сили и платени хора, за да ги замажа. Казано откровено, всички мои герои са схеми.

Това още, шшт…никой не го е забелязал, защото повечето ми колеги пишат схеми и читателите така свикнаха. Но аз гледам исторически и реших да взема мерки. Трябва да оцветя и психилогизирам героите си, като им изработя характери. Човек без характер се запомня лесно, но литературни герои без характери не се помнят даже и от автора им. Пък и потрябвало му да ги помни, щом са негови?

Водим от тези подбуди, аз реших че е крайно необходимо да си наема още един служащ, който да изпълнява сложната и деликатна функция кадровик на моите герои. Какъвто и да бъде човек по професия и разбирания (макар че днес в професиите има известно текучество), той все пак представлява някакъв характер: я заядливец, я грубиян, я малодушен, я подмазвач, я доносник, я скъперник…Аз не съм съгласен с Радой Ралин, който твърди безочливо, че в наше време нямало установени, изкристализирани характери, а хората били само временни носители на една или друга постъпки и явления. Просто като, които всеки ден си ги погълнеш, само че не с питиета, а с явления…

Аз ще изисквам кадровикът на моите герои да ми изготвя необходимите за тях характеристики.

Дадох обявление в пресата, по радиото, телевизията, върху стадионните парапети, дори по градските калкани. Явиха се доста хора, повечето случайни и неначетени: никой от тях не бе запознат поне с една моя книга.

За щастие след два месеца при мен дойде и се представи с видимо достойнство някакъв прекалено стар мъж, облечен в антична туника.

— Знаете ли задачата си? — попитах го, преди да отвърна на поздравите му, за да се отърва по-бързо от него.

— Предполагам, че да! Вземете ме на едномесечен стаж, за да се уверите.

— Носите ли препоръчителни писма?

— Че то без ходатайства — изфъфли старикът — дори и клисар в църквата няма да те назначат. Ето, тук ми е автобиографията, заедно с препоръките на Аристотел, Цицерон и Лабрюйер.

Кандидатът бил роден на остров Лесбос. Брадата и мъжественият му вид доказваха непринадлежността му към движението, възникнало върху този остров. Като млад е бил изпратен от тиранина Деметриос Полиоркетес н авременно продължително пребиваване в превъзпитателния интернат. Хм, пада му се, кой му е крив, като не се е постарал да опознае природата на тираните. Те, докато спечелят народа търсят мъдреци, писатели, философи, за да им създават авторитет, а после щом си укрепят престола, изкъшкват всичко по-културно, заменяйки го с всичко по-ласкателно… Въпреки това той успял да напише двеста и четиридесет книги, без да слага пред старите си съчинения други заглавия и така систематически д аги пробутва като нови.

Под биографията се гушеше свенливият подпис Теофраст.

Скочих възмутен от наглостта му.

— Вие! Великият Теофраст! Елинът с божествена хубост на словото… Не, за нищо на света! Не мога да ви взема, неловко ми е да бъда шеф на сто пъти по-способен подчинен.

Теофраст се усмихна мъдро:

— И в живота се случват тези работи, не само в изкуството.

— Но вие ще ми подронвате авторитета пред всичките ми служители?

— Който дава служба и хляб, не може да няма авторитет. Ето, аз желая да постъпя при вас.

— Не, просто ме е срам! Бих се чувствувал нищожество пред личността ви…

— Но за мен ще бъде чест!

— Да се чувствувам нищожество, нали?… после, на вас защо ви трябва да работите? Вие вече сте постигнали всемирна слава, преведен сте на всички езици, които уважават себе си, пък сте се потрудили да достигнете солидна възраст. Както пише в биографията ви, вече карате 2233-ата си годишнина!

— Толкова! — кимна старикът — Ала искам да поработя още 67 години, за да ми излезе пенсията. Знаете, нас, безсмъртните, ни пенсионират малко по-късно. И по-трудно, защото има много кандидати… Моля ви се, вземете ме, аз ще ви върша много работа, ще ви пиша десетки страници и никой няма да узнае това.