Радой Ралин - История с лъв

И сега първостепенна задача на Дружеството за икономическо, културно и историческо издигане на града била да намира всекидневно по две магарета. На този патриотичен призив се отзовала цялата околия и всеки ден към околийския център се нижели кервани от магарета, които били отдавани срещу обикновените пазарни цени.

Минавали дните, минавали месеците, славата на зоологическата градина се носела из цяла България, снимки от нея напечатали по всички вестници, дори един филмов оператор дошъл да я снима. А лъвчето пораснало, та вече и две магарета не му стигалн.

— Нищо, само да ни е живо! То ни е гордостта! — утешавали се ръководителите на дружеството и плащали честно и почтено изяжданите от лъва магарета.

Но изведнъж притокът на магарета от Ямболската околия секнал. Не се мяркали вече тези благородни дългоухи животни, чието поколенне отишло цялото на заколение заради лъва.

Когато било изядено и последното ямболско магаре, даже и онова, което било изложено като експонат в зоологическата градина, Дружеството за икономическо, културно и исторнческо издигане на града изпаднало в паннка. Нямало друг изход, трябвало да се обърнат към ненавистните сливенци. Иначе лъвът ревял по цели нощи и се заканвал, че ако на другия ден не му бъде сервирана обичайната доза магарешко, ще изскочи от клетката и ще изяде ръководството и членовете на дружеството. При подобна съществуваща заплаха ръководството предпочело по-малкото зло и по-търсило помощта на сливенци. А последните, като си рекли: „Сега ни се е паднало!“ — искали баща си и майка си и заради най-краставото муле.

В един сравнително кратък период всчики сливенски цигани си изпродали магаретата и си по-строили къщи. А лъвчето си хапвало, растяло, възмъжавало и като ръмжало, почнало да прави открити намеци за лъвица …

Побелели от тревога на бърза ръка ръководителите на Дружеството за икономическо, културно и историческо повдигане на града.

— Брех, тези сливенци ни поробиха икономически с този лъв. Що ни трябваше на баир лозе!

И в оная съдбоносна нощ сърцата им се късали от жалост, но те взели такова решение, защото не им оставало нищо друго, освен да върнат лъва в София. Повторно била изпратена делегация в столицата. Но съответните ведомства се дърпали и отказвали приемането на лъва.

— Ние си имаме установен ред! — аргументирали се те. — Бюджетът ни е вече утвърден, а относно вашия лъв не са предвидени никакви средства за издръжка и до Нова година ние не можем да му осигурим нито храна, нито клетка. Пък и другата година не се знае…

Хеле след дълги молби и ходатайства ямболци успели да измолят след Нова година лъвът да бъде прибран отново в Софийската зоологическа градина.

Към края на годината дружеството било закрито, защото всичките му финансови ресурси били изядени от царя на животните. А на Нова година, преди още да заглъхнат първите топовни салюти, известязащи големия празник, лъвът бил натоварен във влака и откаран в София.

Така завършила историята на Ямболската зоологическа градина. Другите животни не станало нужда да бъдат премествани — те били междувременно изядени от лъвчето …

Историята, както всяка исторня, бързо преминала в архивата на човешката памет и се забравила. Започнала войната, на хората от градове и села съвсем не им било до шега. Но след ужасите и изпитанията дошъл денят на разплатата.

Тогава най-престарелият, но и най-закоравелият и последователен член на някогашното Дружество за икономическо, културно и историческо издигане на града, който иначе стоял далече от борбите на плебеите, се изправил пред празнуващия народ и извикал:

— Фашизмът беше враг на културата! Той ни отне нашето най-скъпо и най-видно културно достояние — зоологическата градина! Фашизмът падна, искаме си лъва!…

По-нататък не е известно дали лъвът е бил даден обратно. По-важното е обаче, че всички посетители на зоологическата градина, посрещачн и изпращачи на лъва, поискали да бъдат признати за пострадали от фашизма и да им се отпусне народна пенсия. С което градът си повишил борческия актив.

© Радой Ралин

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Публикация:

„Разкази за всички. Антология Стършел“, Партиздат, С. 1986

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5953]

Последна редакция: 2008-04-03 13:00:00