Радой Ралин - Люти чушки (Народни епиграми)

ударил в краката.

Който ми дава комат,

той ми е брат.

Денем крадец,

нощем светец.

Ръце осветяват,

ръце освеняват.

Дето брадва заповядва,

там народът се не радва.

Щом ти са мили рогата,

не се заяждай с агата.

На един се запалва главата,

друг търчи да си палва лулата.

Щом му мислиш доброто,

научи го на злото.

Колкото сърце боляло,

такива сълзи проляло.

По е лоша простотията

и от лошотията.

Кой е прост,

бива мост.

За пет пари ракия,

за три гроша чалгия.

Ако загина от хрема,

чумата хич да я нема.

Господ не даде

и свиня не изяде.

Господ го прави,

дявол се слави.

Познавам доброто,

но ми липсва среброто.

Който чака от надежда,

приживе не се нарежда.

Бърза кобила

сляпо родила.

Де да иде врана —

все посрана…

Сурово — печено:

нам наречено…

Да напълни джоба,

а напълни гроба.

Както псета храниш,

такъв лов ще хванеш.

Не вярвай велможата,

одира ти кожата.

Борили се два сокола

за една соколка гола.

Един плаща,

друг разгаща.

Де насилие вилней,

там законът линей.

Отишел за круши,

върнал се без уши.

Мир и берекет,

но с гърба напред.

Коса сива,

глава дива

Да би мирно седяло,

не би чудо видяло.

Не го бива

ни за слива.

Щом си дошел у селото ни,

ще се хванеш на хорото ни.

С келяв да се бориш,

беля да си сториш.

Когото са били,

знае си боли ли…

Всеки се бие,

за да добие…

Дето дяволът не може,

идва бог да му поможе.

Що ти сбере задница,

туй ще ти е надница…

От което се мъдър срамува,

с него луд се надува.

На бодлива крава

бог рога не дава.

Без пари чиляк

сам на себе враг.

Да му бе къс езика,

че сега да не вика.

Лесно е да говориш,

мъчно е да го сториш.

Аз го карам по чаиря,

а то бяга по баиря.

Давайте й каша,

та да стане наша.

Ако да се ненавидиме

барем да се видиме.

Викнал ме на гости,

да ме учи на пости.

Хем му се иска,

хем не му стиска.

Когото докопат,

него ще дохлопат.

Да ти е мирна главата,

недей я слага в торбата.

Силна сила

до могила.

Какъвто светеца,

такъв и венеца.

Дай му крушка,

да те слушка.

Хатър, хатър,

после — сатър.

Голямо чудо

над малко блюдо…

Който дрънка,

е за вънка.

Щом се сиромах замогне,

никому не ще помогне.

Който лапа,

той се цапа.

Било, що било!

Търпи, кобило!

Сила-силовита

не е вековита.

Кланяй се на злому,