Йордан Радичков - Таралеж

Жена му се бе върнала назад към къщата, бе пуснала плочата с песента „Този свят е тъй прекрасен“. Певицата излезе през прозореца на верандата, нагази в градината, навеждаше се да откъсне някое цвете и го хвърляше в нозете на Е. С. Той нито веднъж не я погледна, застинал във вечния покой, тъй както във вечен покой бяха застинали буквите от коректурите.

— Хайде — рече Е. С, — нямаме повече работа тука!

Качи се в каросерията, колата потегли внезапно и остро, в ушите му засвири вятър, змийското съблекло зашумя сухо и се заизвива като панделка. Е. С. се обърна назад, да види дали оранжевият „Запорожец“ ги следва (колата се търкаляше по петите им, понесла върху гърба му големия свитък), и тогава зърна в единия ъгъл на каросерията нещо космато и черно.

— Ти ли си? — попита Е. С.

— Аз съм — рече косматото и се приближи към него, плюейки крила от водни кончета.

Беше дяволът.

Застана до Е. С., прибра назад ушите си, за да не спират вятъра и да не убиват скоростта па автомобила. Моторът работеше равномерно, накъдето и да погледнеше човек, виждаше само зелени поля. По едно време над полята се появи дим, подир малко Е. С. зърна двама човека. Те подтичваха чевръсто из въздуха, гащите им бяха паднали чак до глезените, мъчеха се да вдигнат пътьом гащите и да прикрият срамотиите си, но не им оставаше време, защото бяха въоръжени с големи книжни торби, подтичваха подир пушека и се мъчеха да го натикат в торбите. Всеки един мъкнеше отподире си по няколко напълнени с дим книжни торби, завързани здраво с канап.

— Я — възкликна Е. С, — това са моите акцизни!

Щом чуха думата „акцизни“, двамата се обърнаха, та изгледаха с умоляващи очи Е. С. Той обаче не изпита никаква милост към тях, напротив, помисли си, че малко им беше по една лескова пръчка по задниците.

— Добре сте го измислили — рече Е. С. на дявола.

— Ми стараем се — каза му дяволът. — Като събираме пушека в книжни торби, по този начин се стремим да поддържаме чиста околната среда, или както сега я наричат: жизнената среда.

— Човекът и неговата жизнена среда е един извънредно важен проблем — каза Е. С.

— И ние така мислим — рече дяволът. — Ако проявите любопитство, можем да надникнем, за да видите какво прави моята рая.

Отбиха се от пътя си, дяволът не без гордост показа новите катранени рафинерии. Той обясни, че от памтивека тук се е работило по един много допотопен начин с крайно недоброкачествен катран. Във връзка с проблема за човека и неговата жизнена среда се наложило да бъдат построени нови катранени рафинерии. Благодарение на тях сега в казаните се подава само чист, рафиниран катран, който не съдържа канцерогенно вещество и не застрашава живота на грешниците.

Е. С. одобри всичко, но видя, че много сиромаси се лутат помежду инсталациите и около казаните, режат дърва върху прости дървени магарета, цепят чворовити пънове върху дръвниците или разпалват с духане огньовете под казаните. Бяха изтощени хора, очите им сълзяха и по бузите им се размазваха сажди.

— Какво правите, сиромаси? — попита Е. С.

— Ами сиромашията си е навсякъде сиромашия — отговориха сиромасите. — Нали виждате, по цял ден цепиме дърва и подклаждаме огъня под казаните, а чорбаджиите си живеят живота, излежават се в катрана и само от време на време се преобръщат!

Действително сред врящия катран се виждаше как чорбаджиите се излежават и от време на време някой от тях се преобръщаше от едното на другото ребро. Стържене на бичкии и викове на брадви се разнасяше от всички страни. Над огньовете тичаха двамата акцизни с книжните торби и ги пълнеха с дим. Щом напълнеха по половин дузина торби, слизаха долу, нареждаха ги в структуралистични форми, вземаха празни кесии и отново тръгваха за пушека.

— Преди — рече дяволът — ние нареждахме пълните с пушек книжни кесии във формата на египетски пирамиди но напоследък, след като влязоха в експлоатация новите катранени рафинерии, сметнахме, че ще е по-добре да ги нареждаме структуралистически. Това дава възможност за допълнителна изява на индивида и подсилва чувството за съвременност.

Техникът от подвижния сервиз бе показал мустаците си през стъклото на автомобила. Той следеше как в затворен кръг с бясна скорост препускат скоростни автомобили. Автомобилите бяха в пламъци, сред пламъците се печеха автомобилистите, а най-отзад с всички сили се търкаляше един оранжев „Запорожец“ и внимаваше кой от горящите автомобили ще спука гума. Щом автомобилът спукаше гума, техникът от „Запорожеца“ отиваше да смени бързо гумата, напомпваше я, а през това време автомобилистът дори пръста си не помръдваше, ами си седеше спокойно сред пламъците, защото знаеше, че спуканата гума е грижа на подвижния сервиз. Мааму стара — помисли си техникът, прибирайки своите мустаци зад стъклото, — значи, и тука няма голяма разлика! Сервизът си е сервиз навсякъде!