Йордан Радичков - Студено

Всички почнаха да се питат къде е Гоца Герасков.

Гоца Герасков в този момент тичаше пешком по баира. Когато той тури пушката в каика и се гласеше да седне, каикът, един от най-хубавите в Черказки, потегли по нанадолнището и докато Гоца Герасков се усети, започна да се спуска все по-бързо и по-бързо към селото. Стопанинът почна да вика подир каика: „Стой! Стой!“ — но каикът не го слушаше и се плъзгаше безшумно с гладките си плазове по склона, радвайки се на свободата си. Ядосан, Гоца Герасков измъкна брадвата от пояса, с която щеше да сече церови дървета, и се спусна по баира, като си мислеше, че щом стигне шейната, ще я съсече на трески.

Той само си го мислеше това, но не можеше да стигне шейната, защото тя се спускаше два пъти по-бързо от него, отнасяйки заека и пушката. По едно време селянинът видя, че каикът подскочи, види се, там е имало къртичина под снега, и тогава на пъртината падна пушката. Пушката се спря само за един миг и продължи да се плъзга по дирята, оставена от шейната.

Гоца Герасков падна веднъж в снега, обърна се два или три пъти и докато се отупваше, реши, че не само шейната, ами и пушката ще нацепи на трески.

А в селото, скупчени край каика, стояха селяните и селянките. Кучетата продължаваха да клечат и опашките им замръзнаха на леда, но те не обръщаха внимание на опашките си. Жената с изместената капачка скимтеше, но не ставаше, защото имаше дебела пола и не чувствуваше студ.

И както всички стояха, видяха изведнъж пушката. Тя летеше право към тях все по дирите на шейната и летеше много бързо, свистейки, забулена в снежен облак.

Всичко се пръсна в един миг. Цървулите на селяните бяха замръзнали върху леда. Но селяните нямаха време да се занимават с цървулите си, оставиха ги върху леда и хукнаха боси. Кучетата се напънаха с все сили да отлепят опашките си, но не можаха и трябваше да се спасяват без опашки. Жената с изместената капачка скочи, капачката й се намести, но пък дебелата й пола остана върху леда. Разчитайки, че никой никого не гледа в паниката, жената затича без пола.

Пушката се блъсна в кладенеца, изгърмя и застреля село Черказки заедно с всичките му жители.

© 1965 Йордан Радичков

Разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Публикация

Йордан Радичков. Свирепо настроение

Разкази. Второ издание

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

Издателски № 8716. Печатни коли 6,50. Формат 84/108/32

ISBN 954-445-022-х

Издателство „Христо Ботев“, София

Предпечатна подготовка: МИС — ИПК „Родина“

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8230]

Последна редакция: 2008-06-18 23:00:00