Йордан Радичков - На залез

Другите се засмяха. Докато тъпчех лулата си, за да запуша, слушах техния смях. Той галеше като музика слуха ми.

— Тя тук ли ще остане? — попита едно от децата, облечено в синя фланела.

— Ще се сгрее, после ще избяга — каза онова с ушанката. — Много е била изстинала.

Тръгнах към тях, като все още не разбирах за какво говорят. Попитах ги мога ли да запаля лулата от техния огън и видях край жаравата едно жабче. Беше мъничко, уплашено, грееше хълбоците си и мигаше със своите безизразни очи.

— Чичко, нали няма да умре? — ме попита малкото от ямурлука.

Намерили жабчето под един камък. Било измръзнало, не мърдало и те го настанили край огъня да се стопли. Досмеша ме пред вида на това водно животинче.

Децата се застягаха да си вървят. Облаците се стопяваха и небето на запад се къпеше в студен пурпур. Пастирите забравиха своите кози и тръгнаха към селото, като оставиха догарящия огън и съживеното животинче. Оставиха и мене с болни стави, изстинал от диханието на предзимието, от дългите скитания из полето, където търсех осезателен допир с природата. Пред мене край реката стояха купчините платна, завити в груба хартия. Там, върху платната, лежаха моите картини, лежаха могили, планини, полета, небеса и облаци, събирани старателно в моите обиколки.

Приклекнах край жаравата, за да стопля ръце, и тогава в съзнанието ми изплува постепенно образът на мургавата селянка с детето, плътен и топъл, и някъде зад нея войник, изправен над оръдието, да вика и да размахва ръце. В очите на жената виждах отразено цялото поле, зимния дъх на снеговете от планинските масиви и силен копнеж, който идваше от дъното на сърцето. Или може би си въобразявах!

После образът се стопи, за да отстъпи място на децата, загледани в облаците войници и това водно животинче, което дишаше в краката ми и се топлеше и съживяваше на същия огън, на който се топлех и аз. В този момент имах най-хубавото си видение. Оръдията се загубиха на запад, облаците също слизаха към хоризонта, като заливаха в пурпур студеното поле и снеговете горе, в планините. Натам гледаха четирите деца, застанали край своя изгасващ огън; натам гледаше и едрата мургава селянка, загърната в своя шал. Струваше ми се, че се докосвам до някаква съвършена простота в тълкуването на света и на човека.

Та ето откъде почерпих сюжета за тази картина. Бях търсил много в природата цветове и светлина, бях търсил нещо изключително и силно, но трябваше да срещна тези хора и жабчето, за да ме развълнуват и трогнат внезапно и дълбоко и да оставят ярък отпечатък в душата ми.

© 1980 Йордан Радичков

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране и разпознаване: Виктор, 2002

Публикация:

Йордан Радичков, ПЕДЯ ЗЕМЯ, Разкази

Редактор Цветан Николов

Технически редактор Таня Янчева

Коректор Красимира Костова

Дадена за набор на 13. IX. 1979 г.

Формат 32/84/108 Тираж 30 650 екземпляра

Печатни коли 16 Издателски коли 13,44

Подписана за печат на 16. I. 1980 г. Излязла от печат на 28. I. 1980 г. Цена с подвързия — 1,93 лв. Цена с подвързия — 1,35 лв.

ДП „9 септември“ — София Поръчка 1302

Профиздат 1980

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2356]

Последна редакция: 2007-01-18 23:35:46